В езикознанието под ударѐние се разбира наблягането на определени срички в речевия поток. Обикновено всяка дума има точно едно ударение, макар че често дългите думи получават и второ ударение. Възможно е също някои от думите (обикновено едносрични) да нямат собствено ударение.
| Фонетика и фонология |
| Фонетика |
| Говорен апарат |
| Учленителна фонетика |
| Място на учленение |
| Начин на учленение |
| Гласни звукове |
| Двугласни звукове |
| Съгласни звукове |
| Фонетична акустика |
| Гласни звукове |
| Съгласни звукове |
| Фонетично членение на речта |
| Ударение |
| Интонация |
| Сричка |
| Фонология |
| Фонема |
| Позиция на фонемата |
| Опозиция на фонемата |
| Дистрибуция на фонемата |
| Звукови промени |
| Фонетични промени |
| Нефонетични промени |
Начинът, по който става наблягането върху сричките, се различава при различните езици. При някои езици ударението представлява повишаване на височината на гласа, в такъв случай говорим за мелодично ударение. Такова ударение се среща например в сръбския и японския език, такова е било и старогръцкото ударение, а вероятно и ударението в старобългарския език. В други случаи ударението е свързано с удължаване дължината на сричката, тогава говорим за квантитативно ударение. Такова ударение се използва например в поезията на латински език. Ударението в българския, а и при много други езици, е силово (динамично). Традиционно се приема, че наблягането при силовото ударение се постига чрез придаване на по-голяма сила на гласа, макар че нови изследвания показват, че силовото ударение е с много по-сложна структура.
Когато ударението е върху последната сричка на думата, казваме, че е окситонно, когато е върху предпоследната сричка – парокситонно, а когато е върху третата сричка отзад напред, казваме, че ударението е пропарокситонно. Когато ударението е върху първата сричка на думата, казваме че е инициално.
При някои езици, като българския, ударението може да се среща навсякъде в думата – в началото, средата или края, а две думи с еднакъв звуков състав е възможно да се различават единствено по ударението (напр. въ̀лна, но вълна̀). Такова ударение наричаме неопределено. Ако при различните форми на една и съща дума е възможно ударението да се мести (например гра̀д, но градовѐ), говорим за подвижно ударение.
Когато ударението може да се намира на произволно място в думата, но все пак при една и съща дума не може да се мести на различни места, говорим за неподвижно ударение. Такова ударение има например в диалектите край Щип и Струмица (гра̀д-гра̀дове-гра̀довете).
Ако ударението е винаги на определено, фиксирано място в думите, говорим за определено ударение. Във френския език например ударението е винаги на последната сричка, а при финския език – на първата. Някои от македонските диалекти имат винаги парокситонно ударение, а други – винаги пропарокситонно (книжовната норма в Северна Македония е възприела за правилно пропарокситонното ударение).
Ударението при различните езици и диалекти може да се различава по силата си. Така например в Източна България ударението е по-силно, отколкото в западна, а край Пирин (особено в Разложко) често то е толкова слабо, че няма сила да поеме изцяло по-дългите думи, та става нужда да се появи второ ударение в думата (напр. во̀зглавнѝца, мага̀рета̀та, Мѝтровѝчина̀та ка̀шча).
Кодировката Unicode позволява да се представи знакът за ударение в българския език. Знакът за ударение „ ̀“ се кодира както U+0300 (код 768 в десетична бройна система). Знакът трябва да се набира непосредствено след удряната буква, в резултат на което ударението трябва да се изобрази над тази буква. Въпреки това в някои програми и при някои шрифтове правилното поставяне на ударение може да води до грешно визуално отместване на знака за ударение към следващата буква надясно.
Ако не разполагате с друг начин да наберете ударена кирилска гласна, можете да я копирате оттук:
А̀, а̀, Ъ̀, ъ̀, О̀, о̀, У̀, у̀, Ѐ, ѐ, Ѝ, ѝ, Ю̀, ю̀, Я̀, я̀.
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
