Угро-фински езици
From Wikipedia, the free encyclopedia
Угро-финските езици са подсемейство на уралските езици и се делят на следните езикови групи: угърски, фински (волго-фински и балто-фински), пермски и саамски. Те не произлизат нито от индоевропейските езици, нито от тюркските езици. Техният произход е спорен. Приема се, че техният език-прародител е говорен на териоторията на днешна европейска Русия и Украйна, както и около планината Урал.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/87/Uralic-Yukaghir.png)
За първи път фински народи се споменават от римския историк Тацит. От 17 век насам започват да се изследват систематично. Няма единно мнение за това кога и как пермските езици са се отделили от волго- и балто-финските и саамските, както и дали изобщо принадлежат към т. нар. угро-финско семейство, а не са просто друг клон на алтайските езици. Въпреки това всички угро-фински езици имат следните общи характеристики: те са аглутинативни, не притежават категорията „род“ и изразяват притежание не чрез местоимения, а чрез окончания. Открити са около 200 думи с общ корен, най-вече описващи частите на тялото, растения и животни.