From Wikipedia, the free encyclopedia
Томас II дел Васто (на италиански: Tommaso II del Vasto, * 1304, † 1357) e маркграф на Салуцо от 1336 г. до смъртта си (фактически управлявал през 1336 – 1341 г. и през 1346 – 1357 г.).
| Томас II | |
| маркграф на Салуцо | |
 | |
| Роден |
1304 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 1336 – 1341 и 1346 – 1357 |
| Предшественик | Фридрих I |
| Наследник | Фридрих II |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Алерамичи: Дел Васто |
| Баща | Фридрих I |
| Съпруга | Рикарда Висконти |
| Деца | Беатриче Фридрих II Галеацо Ацо Еустакио Костанцо Лукино Джакомо Лукина Пантизалеа Анна |
| Томас II в Общомедия | |
Той е син на Фридрих I († 1336) и първата му съпруга Маргарита дьо Ла Тур дю Пен. Негови дядо и баба по бащина линия са Манфред IV, маркграф на Салуцо, и Беатриса Сицилианска, а по майчина – Хумберт I Виенски, дофин на Виен, и Анна Бургундска. Има една сестра, омъжена за Пиетро Камбиано, господар на Руфия. Има и един природен брат от извънбрачна връзка на баща си.
След смъртта на баща си през 1336 г., докато дядо му Манфред IV е все още жив, той поема управлението.
Продължава спора за наследството, започнат от баща му с неговия полубрат Манфред V от Салуцо, господар на Карде. Той, въпреки споразумението, сключено през 1334 г., след смъртта на Манфред IV през 1340 г., влиза в съюз с Жак Савойски-Ахая и с краля на Неапол Робер Анжуйски. Тяхната армия нахлува в маркргарфството, щурмува град Салуцо, пленявайки Томас II и синовете му (13 април 1341 г.). Те остават затворени в Пинероло до юни 1342 г. Освободен е срещу откуп от 60 хиляди флорина. Град Дронеро отива в община Кони и император Карл IV утвърждава Манфред V като маркиз на Салуцо. Томас II намира убежище при Хумберт II, дофин на Виен и го признава за свой сюзерен.
След смъртта на Робер Анжуйски (1343), главният покровител на Манфред V, Томас II претендира за правата върху маркграфството и на свой ред получава инвеститурата на императора. Манфред V е принуден да се подчини и през 1346 г., след арбитраж от Лукино Висконти, най-накрая се отказва от претенциите си.
Умира през 1357 г. на около 53-годишна възраст.
∞ 1329 г. за Рикарда Висконти (1304—1361), дъщеря на Галеацо I Висконти, господар на Милано, и на Беатриче д’Есте, от която има седем сина и две или четири дъщери:
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Томазо II (маркграф Салуццо)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
