Тибетски будизъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Тибетският будизъм [1] е целостта на будистката религиозна доктрина и съответните ѝ институции, характерни за Тибет и някои региони на Хималаите, включително Монголия и Русия, северната част на Непал, Бутан и Индия (особено в Аруначал Прадеш, Ладак, Дарамсала, Лахаул и Спити в Химачал Прадеш и Сиким). Това е например държавната религия на Бутан.[2] Той също се практикува в Монголия и части на Русия (Калмикия, Бурятия, и Тува) и в Североизточен Китай. Текстове и коментари с всепризнат авторитет се съдържат в Тибетски будистки канон, така че на тибетския език се гледа като на свещен език в тези области.
Тибетският будизъм представява в света 5 традиции: Нингма, Сакя, Кагю, Джонанг и Гелугпа (произход от Кадам).
Тибетската диаспора е разпространила будизма в много западни страни (в САЩ и европейски держави), където различните традиции са придобил популярност. [3] Сред нейните най – видни представители е 14-ия Далай Лама Тензин Гяцо. Броят на нейните последователи, се оценява на между десет и двадесет милиона.[4]