![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8e/Michelangelo_-_Fresco_of_the_Last_Judgement.jpg/640px-Michelangelo_-_Fresco_of_the_Last_Judgement.jpg&w=640&q=50)
Страшен съд
From Wikipedia, the free encyclopedia
Страшният съд (или Денят на страшния съд) е основна концепция в есхатологията на християнството и на другите авраамически религии.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8e/Michelangelo_-_Fresco_of_the_Last_Judgement.jpg/640px-Michelangelo_-_Fresco_of_the_Last_Judgement.jpg)
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8b/Scuola_bolognese%2C_ciclo_dell%27abbazia_di_pomposa%2C_1350_ca.%2C_giudizio_universale%2C_inferno_03_diavolo.jpg/640px-Scuola_bolognese%2C_ciclo_dell%27abbazia_di_pomposa%2C_1350_ca.%2C_giudizio_universale%2C_inferno_03_diavolo.jpg)
В християнството това събитие се нарича още последни дни и второ пришествие на Исус Христос.[1] Това е Последният съд – когато най-сетне Господ ще въздаде справедливост на хората: праведниците ще бъдат възнаградени, а грешниците – наказани. За първите е отреден рай, а за вторите – ад. Денят на Страшния съд е свършек на този свят и край на историята.[2]
В литературата и изкуството Страшният съд се изобразява като сцена на адски мъки за грешниците, особено за непокаялите се. Сред известните творби с подобна тематика са „Божествена комедия“ от Данте Алигиери и апокрифът „Ходене на Богородица по мъките“. Най-известната фреска на Страшния съд е тази на Микеланджело в Сикстинската капела. В България най-известните фрески на Съдния ден са тези в Драгалевския (1476 г.) и Рилския манастир (1835 г.).[3]
През ХІХ век композицията става обичайна украса и за селските храмове, най-вече в Югозападна България.[4]