Союз 33

Союз 33
	Союз 33
Данни за кораба
Ракета-носител	Союз (GRAU 11A511У)
Полет на Союз №	53
Име на кораба	Союз 7К-Т № 49
Космодрум	Байконур Площадка № 31
Старт	10 април 1979 17:34:34 UTC
Място на скачване	(Салют-6)
Кацане	12 април 1979 16:35:40 UTC
Място на кацане	320 km югоизточно от Джезказган, Казахска ССР
Продължителност на полета	1 денонощие 23 часа 1 минута 16 секунди
Изминато разстояние	1,302 млн. km
Апогей	279,2 (363,6) km
Перигей	198,6 (348,1) km
Инклинация	51,63°
Период	88,99 (91,47) min
Маса	6860 kg
NSSDC_ID	1979-029А
NORAD ID	11324
Данни за екипажа
Членове на екипажа	2
Позивна	„Сатурн“
Място на кацане	320 km югоизточно от Джезказган, Казахска ССР
Продължителност на полета	1 денонощие 23 часа 1 минути 16 секунди
Брой обиколки около Земята	31
Свързани космически мисии
Союз 32	Союз 34
	Союз 33 в Общомедия

„Союз-33“ е съветски космически кораб, осъществил четвъртия полет от програмата „Интеркосмос“.

Quick Facts Данни за кораба, Ракета-носител ...

Close

Екипажи

Основен

Николай Рукавишников (3) – командир
Георги Иванов (1) – космонавт-изследовател

Дублиращ

Юрий Романенко – командир
Александър Александров – космоснавт-изследовател

Параметри на мисията

Маса: 6860 кг
Перигей: 198,6 km
Апогей: 279,2 km
Наклон на орбитата: 51,63°
Период: 88,99 мин

Цели

Основната цел е скачване със станцията „Салют-6“, където се намират Владимир Ляхов и Валерий Рюмин. След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори „Спектър 15“, „Средец“ и „Пирин“. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „Союз-32“ и да се приземи с нея.

Описание на полета

След успешния старт от Байконур в 20:34 московско време, корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и стиковане със станцията Салют-6. На втория ден започват маневрите по скачването на двата космически апарата. След приближаване на 3 km и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба „Союз-33“. Той трябва да работи в продължение на 6 s, но се самоизключва след първите 3 s, а екипажът в станцията „Салют-6“, който наблюдава опита за скачване, вижда искра (според друг източник – пламъци) от главния двигател по посока на резервния при неочакваното изключване. Отказва и системата „Игла“. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат. Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция.

Екипажът на „Союз-33“ започва да се приготвя за връщане на Земята. Главният конструктор на кораба Юрий Симеонов взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 s, както се очаква. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 s, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл. При достигане на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10G (98 m/s²) за над две минути. Космонавтите издържат това ускорение благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им.

Резултати

Причината за аварията остава неизвестна, тъй като модулът с двигателите се отделя от капсулата при навлизането в атмосферата.

Научните експерименти, които не успяват да бъдат извършени от Союз-33, впоследствие биват успешно проведени на станцията от космонавтите Ляхов и Рюмин. Резултатите са предадени на специалистите от БАН.

Външни препратки

Красимир Грозев. Полетът на Союз-33 // Аеро, 10 април 2019. Посетен на 3 юни 2020.
Белчо Цанев. Космическият елит идва в София // Стандарт, 10 април 2004. Архивиран от оригинала на 2006-12-31. Посетен на 10 април 2007.
Союз 33
Союз 33