Софокрация
From Wikipedia, the free encyclopedia
Софокрация (управление на мъдрите) е политически идеал на древногръцкия философ Платон, развит в неговия диалог Държавата. Този идеал предполага управление на знаещите, мъдрите, т.е. софокрация. „Философите да бъдат царе или царете – философи“. Когато използва термина „философ“, Платон има предвид човек, достоен да притежава мъдростта. Философ е „онзи, който обича истината“. Неговите задължения могат да се разделят на две основни групи, свързани с основаването на държавата и с нейното запазване. Първото и най-важно задължение на философа-цар е да бъде основател на града и пръв законодател.