Согдийски език
From Wikipedia, the free encyclopedia
Согдийският език е мъртъв ирански език, говорен в Согдиана (долината на река Зеравшан в съвременен Узбекистан и Таджикистан) и в градовете Самарканд, Пенджакент и Фергана. Класифицира се като североизточен ирански език. Изчезва напълно към 9 век, а съвременният ягнобски език е негов най-близък сроден език.
Quick Facts Страна, Регион ...
Согдийски език | |
Страна | мъртъв език |
---|---|
Регион | Средна Азия |
Говорещи | изчезнал към 9 век |
Писменост | Согдийска азбука, Сирийска азбука |
Систематизация по Ethnologue | |
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика. Предложената систематизация е примерна. | |
Кодове | |
ISO 639-2 | sog |
ISO 639-3 | sog |
Согдийски език в Общомедия |
Close
Согдийският език е изключително важен от езиковедска гледна точка, тъй като притежава богата литература (християнски, будистки и манихейски религиозни текстове) и се използва за сравнителни изследвания заедно със средноперсийския и партския език.