Сила на Лоренц

Сила на Лоренц е силата, действаща върху заредена частица, причинена от електрическото, магнитното или електромагнитно полета на средата, в която тя се намира. Лоренцовата сила се изразява с уравнението на Лоренц-Кулон (понякога наричано само уравнение на Лоренц):

${\displaystyle \mathbf {F} =\mathbf {F_{e}} +\mathbf {F_{m}} =q\mathbf {E} +q\mathbf {v} \times \mathbf {B} ,}$

където

F е пълната сила действаща на частицата [N]

F_е е силата породена от електрическото поле [N]

F_m е силата от магнитното поле [N]

E е векторът на електрическото поле (електрически интензитет) [V/m]

B е векторът на магнитното поле (плътност на магнитния поток или магнитна индукция) [T]

q е електрическият заряд на частицата [C]

v моментната скорост на частицата [m/s]

× изразява векторно произведение.

Трябва да се отбележи, че статичен заряд (v=0) изпитва само електрическа сила, докато подвижен заряд изпитва едновременно електрическа и магнитна сила.

Вижте също

• Уравнения на Максуел

Допълнителна литература

• Nathan Ida. Engineering Electromagnetics. Springer, 2004.
• H.A. Lorentz, Les formules fondamentales de l'électrodynamique, Archives Néerlandaises 17: 83-100 (1882)
• H.A. Lorentz, On the vibrations of electrified systems, placed in a magnetic field, Proceedings Koninklijke Akademie van Wetenschappen 1: 340-359 (1899)
• H.A. Lorentz, Contributions to the theory of electrons. I, Proceedings Koninklijke Akademie van Wetenschappen 5: 608-628 (1902)
• H.A. Lorentz, Clerk Maxwell's electromagnetic theory, The Rede Lecture, Cambridge, 15 May 1923