Сѐлище е географски определимо[1] място (местност), където хора живеят заедно в трайни или временни сгради. По големина то може да има както няколко жилищни постройки при малки селища, така и стотици, и хиляди – при по-големи селища.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Селище.
Примерите и информацията в тази статия или секция се ограничават само до България, а не представят общовалидното световно понятие. |
Предлага се тази статия да се обедини със страницата Населено място. |
Известни са и праисторически пещерни селища в една или съседни пещери. Такова в България е, например, Самуилица северно от село Кунино в община Роман, област Враца.
История
Селищата възникват през каменната епоха, първоначално като временни станове[2] на ловци и рибари. По-късно, когато хората започват да осигуряват прехраната и бита си и с отглеждане на растения и животни, създавайки наченките на икономиката, става целесъобразен уседналият живот и се появяват по необходимост и постоянни селища. Развитието на грънчарството и други занаяти, възникването и развитието на обмена и търговията дават тласък за разрастването и утвърждаването им. Поради постоянната опасност от грабителски и завоевателни набези възникват укрепени селища. Появяват се градове.
Селищата в България
В отменения Закон за благоустройството на населените места от 1941 г. думата „селище“ е употребена в чл. 1 така: „Населено място по смисъла на този закон е селище от най-малко 50 дво̀рища[3] на едно място, застроени с жилищни сгради.“.
В действащото българско законодателство думата „селище“ няма легална дефиниция, а и не присъства в дефиницията на населено място. Тя обаче се употребява чрез нейни производни, както и пряко, в редица законови изрази като „селищна територия“, „селищната среда“, „селищни образувания“, „ваканционните селища“, „курортни селища“, „голф селищата“, „селищната структура“ и други подобни – в Закона за устройство на територията, Закона за административно-териториалното устройство на Република България [4], Закона за регионалното развитие и в други нормативни актове.
Според терминологията на Закона за устройство на територията селищата са урбанизирани територии и предназначението на поземлените имоти в тях (УПИ) може да бъде „за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други“ (чл. 8).
Видове селища в България
В Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) и (ЗУТ) селищата са обособени в 2 групи.
Населени места
В населените места хората са трайно уседнали:
С проектопромяна в ЗУТ, одобрена от Министерския съвет на 26 март 2009, се дава определение за големината на градовете според броя на населението. Те се класифицират в следните групи:
- „много големи градове“ – с население над 400 хил. жители,
- „големи градове“ – с население от 100 хил. до 400 хил. жители,
- „средни градове“ – с население от 30 хил. до 100 хил. жители,
- „малки градове“ – с население от 10 хил. до 30 хил. жители и
- „много малки градове“ – с население под 10 хил. жители.
Селищни образувания
Нямат постоянно население и служат за временно задоволяване на рекреационни, промишлени и други специфични нужди
- курортни
- промишлени
- гара
- железопътна спирка
- промишлено селище
- рибарско селище
- минно селище
- язовир
- ВЕЦ
Други селища
Бележки
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.