Световната търговска организация (СТО; на френски: Organisation mondiale du commerce, OMC; на английски: World Trade Organization, WTO) е международна организация, създадена на 1 януари 1995 година с договора от Маракеш, подписан на 15 април 1994 г., с цел да координира либерализацията на международната търговия. Тя е продължител на основаното през 1947 година Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ).

Quick Facts Информация, Основана ...
Световна търговска организация
World Trade Organization
Thumb
Thumb
Thumb Местоположение
Информация
Основана1 януари 1995 г.
СедалищеЖенева, Швейцария
Сайтwww.wto.org
Световна търговска организация в Общомедия
Close

СТО се занимава с регулирането на търговията между своите членове, като създава обща рамка от търговски споразумения и система от правила за разрешаване на спорове.[1] Основните области на търговската политика, върху които се фокусира организацията, водят началото си от по-ранни преговори в рамките на ГАТТ, най-вече от последния успешно приключил Уругвайски кръг (1986 – 1994).

В организацията членуват 162 държави,[2] които реализират над 97% от международната търговия в света,[3] както и над 20 наблюдатели или страни в процес на присъединяване. Организацията се ръководи от конференция на министрите, която се провежда на всеки 2 години, Общ съвет, който ръководи текущата дейност между конференциите, и генерален директор, назначаван от конференцията. Секретариатът на СТО е в Женева, Швейцария.[4]

Thumb
Членове на СТО (основателите са в тъмнозелено)

История

Създаване

Все по-нарастващата роля на световната търговия принуждава индустриалните страни още през XIX век да поддържат на международно ниво ограничено сътрудничество по въпросите на митата и таксите. Разразилата се през 1929 г. глобална икономическа криза и опитите за нейното преодоляване в отделните развити страни по пътя на пряка защита на вътрешното производство чрез високи мита показва, че при все по-нарастващите обеми на външната търговия е необходима нейната институционализация и наднационално регулиране в международно признати правни рамки. За икономически фундамент на либерализацията на външната търговия служи икономическата теория за сравнителното преимущество, разработена в началото на XIX век от Давид Рикардо.

Идеята за създаване на международна организации, призвана да регулира международната търговия, възниква още с края на Втората световна война. Главно с усилията на САЩ и Великобритания, през 1944 г. на Бретънуудската конференция са основани Международният валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие. Третата опора на новия икономически ред, наред със споменатите организации, е създаването на Международна търговска организация (МТО). За целта, през 1946 г. в Хавана е свикана международна конференция за търговия и заетост, която трябва да изработи материално-правните рамки на международното съглашение за намаляване на митата, да предложи на заинтересованите страни устава на организацията, да поеме координираща роля по въпросите на външната търговия и понижаване на митата по пътя на стоките от страна в страна. Още през октомври 1947 г. е подписано Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), което първоначално се разглежда само като част от всеобщо споразумение в рамките на новата международна търговска организация. Това споразумение, считано за временно, влиза в сила на 1 януари 1948 г. и остава част от многостранната търговска система и след създаването на СТО.

СССР, следвоенна световна сила, не е поканен за участие в Хаванската конференция, тъй като отказва да участва в МВФ и МБВР. Съветското правителство се опасява, че голямото влияние на САЩ в тези организации и началото на Студената война (противопоставянето между идеологическите търговски блокове) не позволяват в нужната степен да се защитават интересите на СССР в рамките на подобни организации.

ОСМТ (ГАТТ)

 Основна статия: Общо споразумение за митата и търговията

Правната основа на СТО е Общото споразумение за митата и търговията, въз основа на което се провеждат преговори в редица области на търговската политика и се създава система от споразумения и правила, регулиращи търговията със стоки. Съвсем скоро след подписването на Споразумението общият интерес на държавите да насърчат международната търговия в годините след Втората световна война води до неформалното създаване на неофициалната de facto международна организация, известна като „ГАТТ“.

Първоначалната идея за създаването на ГАТТ е осигуряването на трети орган от Бретънуудската система, наравно със Световната банка и МВФ, който да покрива въпросите, свързани с международната търговия. Делегати от над 50 държави постигат значителен успех в осигуряването на допълнителна либерализация на търговията по време на преговорите за създаване на Международна търговска организация, те се обединяват върху редица правила на международната търговия и отстъпки в митническите си тарифи. Комбинацията от двете води до подписването на ГАТТ, отделно от статута на предвидената Международна търговска организация. Докато ратификацията на втората обаче не успява да премине ратификационния процес в някои държави членки, Споразумението на ГАТТ влиза в сила през януари 1948 г. и остава единственият легитимен инструмент, регламентиращ международната търговия. Това остава така до създаването на СТО през 1995 г.

Въпреки дългия си живот, Споразумението винаги е било замислено като преходен документ, като му липсва формалната страна, за да получи международна правосубектност като пълноправна международна организация. През годините се провеждат няколко големи кръга на преговори.

Кръгове преговори в ГАТТ
More information Година, Място на провеждане ...
Година Място на провеждане Тема на преговорите Участвали държави
1947 Женева Митнически тарифи 23
1949 Анси Митнически тарифи 13
1951 Торки Митнически тарифи 38
1956 Женева Митнически тарифи 26
(Кръг Дилън) 1960 – 1961 Женева Митнически тарифи 26
(Кръг Кенеди) 1964 – 1967 Женева Митнически тарифи и антидъмпингови мерки 62
(Токийски кръг) 1973 – 1979 Женева Митнически тарифи и антидъмпингови мерки 102
(Уругвайски кръг) 1986 – 1994 Женева Митнически тарифи, нетарифни мерки, правила, право на интелектуалната собственост, процедура за уреждане на търговски спорове, споразумение по текстила, селското стопанство, създаване на СТО и др. 123
Close

Познатият като „Уругвайски кръг“ преговори продължава 8 години и води до сключването на Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация. СТО и правилата на многостранната търговска система обхващат търговията със стоки, услуги и свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, например географски марки и означения, промишлен дизайн, авторски права и др.

След 1995 г.

След приключването на Уругвайския кръг на преговори и създаването на Световната търговска организация се създава и единна система от договорености между държавите, като разпоредбите им са почти универсално признати. След официалното си създаване, главната квартира на СТО се намира в Женева, Швейцария. Пълноправните страни членкѝ към март 2016 г. са 162. Бюджетът на организацията за 2012 г. е 169 милиона швейцарски франка.

Кръгът преговори Доха, започнат през 2001 година и поставящ си за цел да даде възможност за справедливо участие в работата на организацията на по-бедните страни, среща много затруднения, породени от противоречията между големите страни износители на селскостопански продукти и страните с голям брой дребни земеделци, което прави прогнозите за завършване на преговорите несигурни.[5]

Задачите на СТО са да бъде депозитар на търговските споразумения на СТО, да предоставя възможности за търговски преговори, да урежда търговски спорове, да наблюдава националните търговски политики, да оказва техническо съдействие на развиващите се страни и да си сътрудничи с други международни организации.

Понастоящем СТО се адаптира към новите условия в международната търговия и търси начин да се преструктурира, за да запази ефективността си. Правят се сериозни опити да се постигне пълно освобождаване на търговията със селскостопански стоки, което да предостави нови възможности на най-слабо развитите държави за участие в международната търговия.

Критики

Една от критиките към СТО е, че не обръща в достатъчна степен внимание на човешките права, работните норми, жизнените стандарти и т.н. Според някои критици – тъй като членове на СТО са и недемократични държави, СТО не може да предявява претенции да бъде призната за демократично основана организация.

Критично се разглеждат правилата за налагане на наказателни митнически ставки в случай на подбиване на цената – антидъмпингови мерки. Според критиците, тези правила са в противоречие със самата цел за либерализация на търговията.

Критикуват се ЕС и САЩ, които изискват от другите страни свободна търговия, а те самите защитават пазарите си, например под формата на парична помощ (субсидии и др.) за селското стопанство при производството и износа на селскостопанска продукция.

Някои критични към глобализацията неправителствени организации не упрекват начина на свободна търговия, а несправедливата практика да се дават правила за освобождаване на търговията и отваряне на пазарите, докато развитите страни защитават националните си стопанства. Други неправителствени организации са срещу свободната търговия и срещу нагласата всичко и всеки да бъдат превръщани в стока за търгуване.

Общата критика е, че споразуменията за СТО съответно за митата и търговията не спомагат за световна свободна търговия, тъй като както и преди търговските отношения са в полза на индустриалните нации. Има дори критици, които твърдят, че тези ползи даже са се увеличили.

Практически СТО се критикува от развиващите се страни по две основни линии:

  • че създадените от нея правила са така обработени, че да облагодетелстват развитите държави.
  • че се прилага двойна мярка при прилагането на тези правила – развитите страни на практика не прилагат върху себе си правилата, които самите те създават.

Някои решения на Органа за решаване на спорове в СТО предизвикват голям обществен отзвук.

  • Решението от 1992 г. в рамките на ГАТТ по отношение закона на САЩ, регулиращ вноса на риба тон. Американският закон за защита на морските бозайници забранява вноса на риба, уловена с използването на определен тип мрежи, при употребата на които се убиват делфини. Законът се прилага както за американски, така и за чуждестранни продавачи на риба и по мнението на правителството на САЩ, той има за легитимна цел защитата на околната среда. Мексико, като страна, в която този начин на улов на риба тон е позволен, подава жалба срещу закона, твърдейки, че нарушава споразумението за свободна търговия и сам по себе си е забрана в рамките на нетарифните ограничения на ГАТТ. Предшественикът на Комисията действително признава, че законът е в противоречие с нормите на свободната търговия и посочва, че макар и правителството на САЩ да преследва легитимна цел за защита на делфините, тази цел може да бъде постигната с други методи, които да не нарушават споразумението за свободна търговия.Tuna/Dolphin Case I
  • Подобен спор по отношение на закона за забрана на вноса на скариди в САЩ, уловени по методи, опасни за морските костенурки, е представен на Комисията в рамките на СТО през 2000 г. Някои азиатски страни (Индия, Пакистан, Малайзия и Тайланд), които използват този метод на риболов, са на мнение, че такива ограничения на вноса в САЩ не са нищо друго, освен „зелен протекционизъм“, зад който в действителност стои желанието на развитите страни да ограничат евтиния внос, а екологичната обосновка е само претекст. Що се отнася до този въпрос, Комисията, макар и да признава в мотивите за решението си възможността, че мерките за опазване на околната среда теоретично могат да бъдат законна причина за ограничаването на вноса на някои стоки, но в конкретния случай закона за забрана на вноса на скариди, според нея, не отговаря на нормите на Световната търговска организация, и САЩ са длъжни да го отменят.Shrimp/Turtle Case
  • По-голямата част от търговските спорове в рамките на СТО са споровете между основните участници в международната търговия – Европейският съюз и САЩ. Например, широк отглас получава конфликтът при налагането от САЩ през март 2002 г. на високи вносни мита за европейска стомана, с цел да подкрепи американската стоманодобивна индустрия. Европейският съюз оценява това като дискриминация и забрана на споразуменията на СТО и оспорва мерките с жалба до Комисията, която признава мерките за защита на пазара в САЩ като нарушение на правилата на СТО. Съединените щати са принудени да премахнат дискриминационните тарифи.

През 2018 г. ИТ проектът DOMOS за замяна на малко компютърно приложение за управление на файлове, който продължи повече от десет години без резултат, струва повече от 1 милион франка и предизвика възлагането на служители на външни изпълнители поради липса на бюджет. критикуван за лошо управление и липса на прозрачност, което може да доведе до корупция.[6]

Членство

Страни членки

Към края на ноември 2015 г. в Световната търговска организация влизат 162 членки, в това число 158 международно признати държави членки на ООН, частично признатият Тайван, 2 зависими територии (Хонконг и Макао) и Европейския съюз.[7]

More information #, Страна ...
#СтранаДата на
присъединяване
1 Австралия1 януари 1995
2 Австрия1 януари 1995
3 Антигуа и Барбуда1 януари 1995
4 Аржентина1 януари 1995
5 Бангладеш1 януари 1995
6 Барбадос1 януари 1995
7 Бахрейн1 януари 1995
8 Белиз1 януари 1995
9 Белгия1 януари 1995
10 Бразилия1 януари 1995
11 Бруней1 януари 1995
12 Великобритания1 януари 1995
13 Унгария1 януари 1995
14 Венецуела1 януари 1995
15 Габон1 януари 1995
16 Гаяна1 януари 1995
17 Гана1 януари 1995
18 Германия1 януари 1995
19 Хондурас1 януари 1995
20 Хонконг1 януари 1995
21 Гърция1 януари 1995
22 Дания1 януари 1995
23 Доминика1 януари 1995
24 ЕС1 януари 1995
25 Замбия1 януари 1995
26 Индия1 януари 1995
27 Индонезия1 януари 1995
28 Ирландия1 януари 1995
29 Исландия1 януари 1995
30 Испания1 януари 1995
31 Италия1 януари 1995
32 Канада1 януари 1995
33 Кения1 януари 1995
34 Коста Рика1 януари 1995
35 Кот д'Ивоар1 януари 1995
36 Кувейт1 януари 1995
37 Люксембург1 януари 1995
38 Мавриций1 януари 1995
39 Макао1 януари 1995
40 Малайзия1 януари 1995
41 Малта1 януари 1995
42 Мароко1 януари 1995
43 Мексико1 януари 1995
44 Мианмар1 януари 1995
45 Намибия1 януари 1995
46 Нигерия1 януари 1995
47 Нидерландия[8]1 януари 1995
48 Нова Зеландия1 януари 1995
49 Норвегия1 януари 1995
50 Пакистан1 януари 1995
51 Парагвай1 януари 1995
52 Перу1 януари 1995
53 Португалия1 януари 1995
54 Румъния1 януари 1995
55 Свазиленд1 януари 1995
56 Сенегал1 януари 1995
57 Сейнт Винсент и Гренадини1 януари 1995
58 Сейнт Лусия1 януари 1995
59 Сингапур1 януари 1995
60 Словакия1 януари 1995
61 Суринам1 януари 1995
62 САЩ1 януари 1995
63 Тайланд1 януари 1995
64 Танзания1 януари 1995
65 Уганда1 януари 1995
66 Уругвай1 януари 1995
67 Филипини1 януари 1995
68 Финландия1 януари 1995
69 Франция1 януари 1995
70 Чехия1 януари 1995
71 Чили1 януари 1995
72 Швеция1 януари 1995
73 Шри Ланка1 януари 1995
74 Република Южна Африка1 януари 1995
75 Южна Корея1 януари 1995
76 Япония1 януари 1995
77 Тринидад и Тобаго01.03.1995
78 Зимбабве05.03.1995
79 Доминиканска република09.03.1995
80 Ямайка09.03.1995
81 Турция26.03.1995
82 Тунис29.03.1995
83 Куба20.04.1995
84 Израел21.04.1995
85 Колумбия30.04.1995
86 Салвадор07.05.1995
87 Ботсвана31.05.1995
88 Гвинея-Бисау31.05.1995
89 Джибути31.05.1995
90 Лесото31.05.1995
91 Мавритания31.05.1995
92 Малави31.05.1995
93 Мали31.05.1995
94 Малдиви31.05.1995
95 Того31.05.1995
96 Централноафриканска република31.05.1995
97 Буркина Фасо03.06.1995
98 Египет30.06.1995
99 Полша01.07.1995
100 Швейцария01.07.1995
101 Гватемала21.07.1995
102 Бурунди23.07.1995
103 Сиера Леоне23.07.1995
104 Кипър30.07.1995
105 Словения30.07.1995
106 Монако26.08.1995
107 Лихтенщайн01.09.1995
108 Никарагуа03.09.1995
109 Боливия12.09.1995
110 Гвинея25.10.1995
111 Мадагаскар17.11.1995
112 Камерун13.12.1995
113 Катар13 януари 1996
114 Фиджи14 януари 1996
115 Еквадор21 януари 1996
116 Хаити30 януари 1996
117 Сейнт Китс и Невис21.02.1996
118 Бенин22.02.1996
119 Гренада22.02.1996
120 Обединени арабски емирства10.04.1996
121 Руанда22.05.1996
122 Папуа Нова Гвинея09.06.1996
123 Соломонови острови26.07.1996
124 Чад19.10.1996
125 Гамбия23.10.1996
126 Ангола23.11.1996
127 България01.12.1996
128 Нигер13.12.1996
129 Демократична република Конго1 януари 1997
130 Монголия29 януари 1997
131 Република Конго27.03.1997
132 Панама06.09.1997
133 Киргизстан20.12.1998
134 Латвия10.02.1999
135 Естония13.11.1999
136 Йордания11.04.2000
137 Грузия14.06.2000
138 Албания08.09.2000
139 Оман09.11.2000
140 Хърватия30.11.2000
141 Литва31.05.2001
142 Молдова26.07.2001
143 Китай11.12.2001
144 Тайван1 януари 2002
145 Армения05.02.2003
146 Северна Македония04.04.2003
147 Непал23.04.2004
148 Камбоджа13.10.2004
149 Саудитска Арабия11.12.2005
150 Виетнам11 януари 2007
151 Тонга27.07.2007
152 Украйна16.05.2008
153 Кабо Верде23.07.2008
154 Черна гора29.04.2012
155 Самоа10.05.2012
156 Русия22.08.2012
157 Вануату24.08.2012
158 Лаос02.02.2013
159 Йемен26.07 2014
160 Таджикистан02.03.2013
161 Сейшели26.04 2015
162 Казахстан27.07.2015
Close
Страни наблюдателки

Наблюдатели към СТО са:[7]

На 11 декември 2005 г. е взето официално решение за приемането в Световната търговска организация на Саудитска Арабия, която става 149-а членка.

На 15 декември същата година в Хонконг председателят на министерската конференция на СТО Джон Цанг заявява готовността на организацията да приеме Кралство Тонга.

На 7 ноември 2006 г. СТО официално предлага на Виетнам да встъпи в организацията, след 11-годишни преговори. По мнение на представители на организацията, Виетнам успешно е провел всички необходими реформи.

На 10 ноември 2006 г. президентът на Руския съюз на промишлениците и предприемачите Александър Шохин, заявява, че Русия и САЩ са постигнали компромис в преговорите по встъпване в СТО. На 18 ноември, на среща на върха в Ханой, се провежда пореднит етап от двустранните преговори между Русия и САЩ по повод встъпването на Русия в организацията. В резултат е подписано двустранно съглашение.

На 1 – 2 декември 2006 г. в Женева се състои Петата интерпарламентарна конференция на СТО. В работата на форума вземат участие над 400 представители от 70 страни. Темата на конференцията е сривът на кръга от преговори в Доха и възможността за реанимация на преговорния процес. В заключителния документ на конференцията е изразена загриженост, че преговорите в рамките на Дохийския кръг „практически са застинали в мъртва точка“. Парламентаристите също така подчертават, че специално внимание на преговорите в рамките на Дохийския кръг е длъжно да се отдели на защитата на интересите на развиващите се страни.

На 11 януари 2007 г. Виетнам официално влиза в редовете на СТО и става 150-а членка на организацията.

На 31 юли 2007 г. Кралство Тонга[9] влиза в СТО.

На 23 юли 2008 г. Кабо Верде официално става 153-та страна-членка на организацията.[10][11][12]

На 26 октомври 2011 г. е обявено, че Вануату се присъединява към СТО.[13][14]

На 28 октомври Грузия се съгласява с влизането на Русия в организацията, а на 9 ноември в Женева, при посредничеството на Швейцария, двете страни подписват съглашение по присъединяването.[15] Това е последното двустранно съглашение по пътя за влизане на Русия в СТО.

На следващия ден са приети Черна гора и Самоа.[16]

На 22 август 2012 г. Руска федерация влиза в Световната търговска организация и става 156-а членка.[17]

Два дни по-късно, на 24 август, Вануату също встъпва в организацията и става 157-ата страна членка.[18]

Споразумения

Вижте също

Източници

Външни препратки

Wikiwand in your browser!

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.

Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.

Chrome
Wikiwand for Chrome
Edge
Wikiwand for Edge
Firefox
Wikiwand for Firefox