From Wikipedia, the free encyclopedia
Салически закон или Салическа правда (на латински: Lex salica) е правов кодекс, запис на обичайното право на салическите франки. Съставен е вероятно между 508 и 510 г., по времето на франкския крал Хлодвиг. Нееднократно е допълван и преработван. Запазен е в много преписи, между които има разлика.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Написан е на народен латински език. Паричните единици, които са използвани в него, също са римските. Въпреки това в него е слабо влиянието на римското право и като цяло отразява древногерманските порядки и нрави.
Документът се дели на глави (титули), в които са описани редът на съдопроизводството, изброени са престъпленията и съответстващите им наказания.
11. Ако някой открадне нерез или свиня, която води стадо, трябва да плати 700 денария, което прави 17 и 1/2 солида, без да се счита стойността на откраднатото и плащането на загубите
8. Ако свободна жена доброволно последва роб, се лишава от свобода.
8. Ако някой удари друг със стиснат юмрук, се осъжда да заплати 360 денария, което прави 9 солида, така че за всеки удар заплаща 3 солида.
24. Ако някой изоре чужда нива без позволение на стопанина, се осъжда да заплати 15 солида.
5. Ако някой лиши от живот римлянин-кралски сътрапезник и бъде уличен, се осъжда да заплати 12000 денария, което прави 600 солида.
7. Ако някой лиши от живот римлянин-данъкоплатец, се осъжда да заплати 63 солида.
3. Ако на преселилия се в продължение на 12 месеца не бъде предявен никакъв протест, той остава неприкосновен, както и другите съседи.
Под салически закон обикновено се разбира принципът за престолонаследяване, съгласно който право да „носят корона“ имат само членовете на династията по непрекъсната мъжка линия (синове, внуците, които са синове на синовете и т.н.).
Така, според Салическия закон, ако кралят умре без да остави синове или внуци по мъжка линия, дори и да има дъщеря, нито тя, нито нейните деца (дори и от мъжки пол) не могат да претендират за престола. Такова право има само брат на покойния крал или негови племенници (синове на брат/ята му).
Прилагането на Салическия закон довежда до няколко интересни случая в историята.
Британският и Хановерският тронове се разделят след смъртта на крал Уилям IV на Обединено кралство и Кралство Хановер. В Хановер прилагат Салическия закон, докато в Британия – не. В резултат племенницата на крал Уилям – Виктория, наследява трона на Великобритания и Ирландия, а на трона на Хановер се качва брат на Уилям – Ернест, херцог на Камбърланд
На Нормандските острови, единствената част от бившето херцогство Нормандия, все още притежание на Британската корона, на кралица Елизабет II традиционно се приписва титлата Дук на Нормандия (а не дукеса). Влиянието на Салическия закон обяснява защо тя е наричана „Кралицата, нашият Дук“.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.