Сабина Шпилрайн
руска психоаналитичка / From Wikipedia, the free encyclopedia
Сабина Николаевна Шпилрайн (на руски: Шейвэ Нафтульевна) е руски психоаналитик.
Сабина Шпилрайн Шейвэ Нафтульевна | |
руска психоаналитичка | |
![]() | |
Родена |
25 октомври 1885 г. (стар стил)
|
---|---|
Починала | |
Националност | ![]() |
Учила в | Цюрихски университет |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Учила при | Карл Юнг |
Работила в | Бургхьолцли |
Семейство | |
Баща | Николай Шпилрайн |
Майка | Ева Люблинская |
Сабина Шпилрайн в Общомедия |
Тя е последователно пациент, след това ученик и колега на Карл Густав Юнг, както е документирано в тяхната кореспонденция от периода и в нейните дневници.[1][2][3] Тя се среща, кореспондира и има колегиални отношения и със Зигмунд Фройд. Един от най-известните ѝ пациенти е Жан Пиаже.[4] Тя работи като психиатър, психоаналитик, учител и педиатър в Швейцария и Русия[5] (тогавашен СССР), където през 1923 г. с Вера Шмид открива детска градина в Москва. Наречена е „Бялата детска стая“ (всички мебели, стени и вещи са в бяло), където те са залагали на индивидуалния и игровия подход към децата, част от които на тогавашния елит. „Бялата детска стая“ е затворена три години по-късно от властите заради фалшиви обвинения.
В света на психоанализата Шпилрайн е известна основно с концепцията за сексуалния подтик, съдържащ едновременно инстинкт за разрушение и инстинкт за трансформация, като по този начин тя изпреварва и двамата: както „инстинкта за смъртта/ нагона към смъртта“ на Фройд, така и вижданията на Юнг за „транформацията“.
Шпилрайн започва да бъде все по-оценявана като забележителен мислител, който е повлиял не само на Юнг, Фройд и Мелани Клайн, но също така и по-късни психолози като Жан Пиаже, Александър Лурия и Лев Виготски. Също така Шпилрайн има трудове, които са оставили своето влияние по различни теми, като половите роли, любовта, важността на интуицията при жените, несъзнаваното, интерпретацията на сънища, сексуалността и сексуалните пориви, либидото, сублимацията, преноса, езикознанието и езиковото развитие при децата.
През 30-годишната си професионална кариера тя публикува над 35 статии на три езика (немски, френски и руски), свързани с психоанализата, психологията на развитието, психолингвистиката и педагогическата психология.[6][7] Най-известният ѝ и може би най-влиятелен публикуван труд е есето, озаглавено Разрушението като причина за изграждането („Destruction as the Cause of Coming Into Being“), написано на немски през 1912 г.
Въпреки че Шпилрайн е предимно запомнена покрай връзката ѝ с Юнг, днес тя е все по-признавана и оценявана като важен и иновативен мислител, който е бил маргинализиран заради своята необичайна еклектика, отказ да се присъедини към определена фракция, феминисткия си подход в психологията и своята смърт по време на Холокоста.