From Wikipedia, the free encyclopedia
Регионалният исторически музей „Академик Йордан Иванов“ е създаден през 1897 г. Той е един от най-старите и най-големи музеи в България. Носи името на видния български историк, археолог и фолклорист Йордан Иванов
Регионален исторически музей „Академик Йордан Иванов“ (Кюстендил) | |
Местоположение | Кюстендил България |
---|---|
Тематика | история археология етнография |
Основан | 1897 |
Обект на БТС | 26 |
Печат | има |
Работно време | |
Лятно работно време | април – октомври 9:30 – 18:00 ч. (почивни дни: няма) |
Зимно работно време | ноември – март 9:30 – 18:00 ч. (почивни дни: няма) |
Допълнителна информация | |
Директор | Валентин Дебочички |
Адрес | Кюстендил бул. „България“ № 55 |
Телефон | 078/ 55 00 95, 55 00 98, факс: 55 00 95 |
Сайт | Официален сайт |
Регионален исторически музей „Академик Йордан Иванов“ (Кюстендил) в Общомедия |
На 3 ноември 1897 г. към Кюстендилското педагогическо училище се открива първата музейна сбирка, създаването на която е одобрено с предписание № 17323 от 1 декември 1897 г. на Министерство на просвещението. Той е първият в Югозападна България и третият в страната училищен музей, след тези на Априловската гимназия в Габрово и на Старозагорското мъжко трикласно училище.
В края на 1907 г. е приет Правилник на музея към читалище „Братство“, който започва да функционира от 1 януари 1908 г., като втори музей в града с уредник учителят Георги Златевски. Програмата на музея предвижда да бъдат разкрити разделите: читалищно дело; домашен бит; жилище и покъщнина, поминък, носия, съобщения и търговия; история и археология, география; животни и минерали.
На 6 август 1944 г. читалищният музей прераства в градски музей с галерия. От 1960 г. има статут на Окръжен исторически музей. От 1992 г. носи името на Йордан Иванов. С Постановление № 153 от 28 юли 2000 г. на Министерския съвет е преобразуван в Регионален исторически музей със седалище гр. Кюстендил и осъщестява културно-просветна дейност на територията на областите Кюстендил, Перник и Благоевград.
Към музея функционират отдели:
Уредена е в зала „Асклепий“ (бул. България № 55). Включва експонати от целия Кюстендилски регион за времето от VII – VI хил. пр.н.е. до XVII в.
В раздел „Античност“ предримската епоха е илюстрирана с погребален инвентар от тракийски некропол (VII – VI век пр.н.е.) накити, глинени съдове, предмети от бита, оръжие, бойно снаряжение на тракийски аристократ (IV – III в. пр.н.е.) от с.Долна Козница. От римската Пауталия и прилежащите ѝ територии са показани керамика, апликации към колесници, пауталийски монети, бюстове и статуетки на богове от гръко-римския пантеон, мраморни релефни оброчни плочи на Тракийския конник, на Зевс и Хера, Асклепий, Хигия и Телесфор, на Митра, бюстовете на Зевс и Хера от светилището при с.Копиловци, II в., и др. Експонирана е трако-римска четириколка от с. Радловци, III в.
Средновековният Велбъжд, с неговия териториален обхват е показан с керамични съдове, предмети на въоръжението, сребърни и стъклени накити, оръдия на труда, нагръдни кръстове от X – XI в. и др. Сред експонатите са Ръждавишкия сборник от XII и Ръждавишкото съкровище – сребърни накити, западноевропейски и османски златни и сребърни монети (XVII в.). Представен е и един оловен моливдул на велбъждски епископ, XI – XII в.
Уредена е зала „Асклепий“ (бул. България № 55) и показва част от нумизматичното богатство на музея. Експонирани са сребърни и бронзови монети на македонски царе, на редица антични полиси на Балканите и Мала Азия (V – II в. пр.н.е.), римски републикански денари и монети, сечени в периода на Римската империя (I – V в.), монети от периода на Средновековието – медни и корубести монети – скифати, от Византия и България, венециански матапани и дукати, монети от късното средновековие и Възраждането – сребърни талери на западноевропейските владетели и градове и османски монети.
Експозицията се помещава в къщата музей „Ильо войвода“ – ул. Цар Освободител № 189, в реставрираната къща на Ильо Марков.
Експозицията се помещава в къща музей „Емфиеджиевата къща“ – ул. Гороцветна № 24а, в реставрираната къща на кюстендилския занаятчия Христо Лазов Казанджията.
Експозицията се помещава в къщата музей „Димитър Пешев“ – ул. Цар Симеон I-ви № 11, в реставрираната къща на Димитър Пешев. Включва оригинални вещи, снимки и факсимилета, за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите съграждани Петър Михалев, Асен Суичмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов, допринесли за спасяването на евреите в България.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.