Променлив ток
From Wikipedia, the free encyclopedia
Променливият ток (на английски: alternating current, международно означение АС) е електрически ток, който изменя периодично във времето своята големина и посока. Честотата на промяна на посоката на тока се измерва в херцове (Hz). В практиката променливият ток бива монофазен и трифазен. Монофазният се използва за битовата електрическа мрежа, трифазният – за промишлеността, тъй като е удобен за захранване на електрически асинхронни двигатели. Променливият ток се произвежда чрез електрически машини, които превръщат механичната енергия на въртене в електрическа енергия, използвайки принципа на електромагнитната индукция. Тези машини се наричат генератори. Променливият ток може да служи като преносител на енергия и като носител на информация (например аудио или радио сигнал). За да се осъществи това, сигналът трябва първо да бъде модулиран. В електроразпределителната мрежа в Европа за домакински нужди тече еднофазен променлив ток с честота 50 Hz и напрежение 230 V, в САЩ честотата е 60 Hz при напрежение 110 V, а Япония използва и двата вида мрежи – 50 и 60 Hz.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Във военната, авиационната, космическата, морската и текстилната техника се използват също 400 Hz или по-високи честоти, които дават възможност за по-малки габарити и тегло на електрическите двигатели при запазване на същата мощност.