Изходен код
From Wikipedia, the free encyclopedia
Изходният код (на английски: source code) е сбор от инструкции (заедно с коментарите), написан на разбираем за човека език за програмиране (може и на повече от един език за програмиране) обикновено като текст. Изходният код позволява модификация на компютърната програма, разглеждане на начина, по който тя работи, откриване на грешки и други действия. Той трябва да се компилира, за да се получи програма на машинен език, която може да се изпълнява от хардуера. Друг вариант е да се ползва интерпретатор, който да анализира и да изпълни кода на момента.
Повечето компютърни програми не се разпространяват с техния изходен код, а във вид на изпълними файлове. Ако кодът е включен, той е полезен за потребителя, програмиста или системния администратор, за да разбере действието му, или за да го промени или допълни.