Първото и второто правителство на Теодор Теодоров са тридесет и осмо и тридесет и девето правителство на Царство България, назначени с Укази № 14 и № 8 от 28 ноември 1918 г.[1] и 7 май 1919 г.[2] на цар Борис III. Управлява страната до 6 октомври 1919 г., след което е наследено от първото правителство на Александър Стамболийски.
| Правителство на Теодор Теодоров | ||||
 38-о, 39-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Борис III | |||
| Председател | Теодор Теодоров | |||
| Народно събрание | 119 / 242
| |||
| Сформиране | 28 ноември 1918 | |||
| Разпускане | 6 октомври 1919 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Коалиция | НП, БЗНС, ДП, РДП, БРСДП (ш.с.), ПЛП | |||
| Министри | 8 | |||
| ~ мъже | 8 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | XVIII ОНС | |||
| ||||
Политика
Пред правителството на Теодоров, което идва на власт във вид на широка партийна коалиция, стоят за разрешаване две неотложни задачи – да се тушират революционната и икономическата следвоенна криза в страната и България да излезе от международната изолация чрез подписване на справедлив мирен договор. След войната икономическата обстановка в страната е катастрофална. Поради липса на суровини, пазари и резервни части не работят 70% от предприятията. Голяма част от обработените земи остава незасята. Огромна е безработицата сред демобилизираните войници. Държавният бюджет допълнително е натоварен и с изхранването на окупационните войски, които съдействат на правителството при потушаване на всяка проява на недоволство от страна на населението.[3]
Втора национална катастрофа
Очертаващата се втора национална катастрофа рязко увеличава влиянието на левите партии БЗНС и БРСДП (ш.с.). При проведените на 17 август 1919 г. парламентарни избори за земеделците гласуват на 180 хиляди избиратели, което им осигурява 85 депутатски места. Комунистите стават втора парламентарно представена сила, получавайки 47 депутатски места.[3]
През пролетта на 1919 г. започва подготовката за мирните договори. Условията в тях са съобщени на делегациите от победените страни на 7 май същата година във Версай – Трианонския дворец. Българското правителство предлага съдбата на спорните балкански области – Македония, Западна Тракия и Южна Добруджа – да се реши чрез допитване до населението (плебисцит), което да определи към коя държава да се присъединят. Предложението е отхвърлено. Българската делегация в Париж на практика не участва в подготовката на договора. Той ѝ е наложен под формата на диктат.[3]
Съставяне
Кабинетът, оглавен от Теодор Теодоров, е съставен от дейци на Народната партия, Демократическата партия, Прогресивнолибералната партия, Радикалдемократическата партия, БЗНС и БРСДП (ш.с.).
Кабинет
Сформира се от следните 9 министри:[3]
Промени в кабинета
от 23 януари 1919
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| обществени сгради, пътища и благоустройство | Александър Стамболийски | БЗНС | |
от 8 май 1919
Литература
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
