Пластилин
From Wikipedia, the free encyclopedia
Пластилѝнът (на италиански: plastilina, от старогръцкото πλαστός – пластичен) е материал за моделиране. Приготвя се от пречистена и раздробена на фини частици глина, към която се добавя восък, мазнина и други вещества, които предотвратяват изсъхването.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b5/Plastilin-ddr.jpg/320px-Plastilin-ddr.jpg)
Спорен е въпросът кой трябва да се счита за изобретател на пластилина. В Германия считат, че това е Франц Колб (патент през 1880 г.), а в Обединеното кралство приемат, че това е Уилям Харбута (патент през 1899 г.).
Съществуват и съвременни варианти на пластилин, които са изработени от високо молекулярен полиетилен (HMWPE), поливинилхлорид (PVC), каучук, силикон и други високотехнологични материали. Пластилинът може да бъде оцветен в най-разнообразни цветове с прибавянето на подходящи багрила. Намира приложение при изготвянето на предварителни модели на скулптурни произведения и инженерни проекти, както и в пластилиновата анимация.