Пеши дружини на Българската армия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Пешите дружини на Българската армия са пехотни дружини от Българската земска войска и Източно Румелийската милиция формирани и съществували в периода 1878 – 1884 и 1885 година, когато са реорганизирани в пехотни полкове.
Началото на съвременната българска войска е положено още през пролетта на 1877 година извън България, когато преди обявяването на Руско-турската война (1877 – 1878) руската армия събира в Бесарабия българи, взели дейно участие в българските въстания и Сръбско-турската война (1876). От тези доброволци в Кишинев са сформирани две отделни дружини, които са наречени Българско опълчение. След преминаването на руската армия в Румъния са сформирани още дружини, като до края на войната техният брой нараства до 12. От това опълчение води началото си и българската войска.
След края на Руско-турската война (1877 – 1878) доброволците трябва да се разпуснат, но новосъздаденото княжество съгласно Санстефанският договор трябва да сформира нужната войска. През пролетта на 1878 година по-голямата част от опълченците са разпуснати, но е направен един набор с който се допълват бившите опълченски дружини, които влизат в състава на българската войска, на която е дадено наименованието Българска земска войска.