Отглаголно съществително в българския език
From Wikipedia, the free encyclopedia
За отглаголно съществително в българския език традиционно се смята само такова отглаголно съществително, което се образува от глаголна основа с някой от формативите -не или -ние (съставени от наставка за отглаголно съществително и окончание за род и число). Всички отглаголни съществителни имена в българския език са от среден род.
От различни глаголни основи могат да се образуват съществителни имена и с други наставки, например -б-а (сватба, делба), -итб-а (женитба, сеитба, коситба, вършитба), -еж (летеж, валеж) и др., но понеже такива форми не се образуват от всички глаголи и нямат парадигматичен характер, по традиция в българската граматика не се причисляват към отглаголните съществителни. Тези съществителни също означават опредметени действия, но в българското езикознание се приема, че глаголността при тях е по-слабо изразена или изобщо не е изразена.