Олаф I
From Wikipedia, the free encyclopedia
Олаф I Трюгвасон (на норвежки: Olav Tryggvason) е крал на Норвегия от 995 до смъртта си през 1000 г. Той е син на Трюгви Олафсон, крал на Викен, и правнук на Харал Прекраснокосия.
Олаф I Трюгвасон | |
Крал на Норвегия | |
![]() Избирането на Олаф Трюгвасон за крал – картина от 1860 г. | |
Управление | 995 — 1000 |
---|---|
Наследил | Хокон Ярл |
Наследник | Свен I Вилобради |
Лични данни | |
Роден | 963 г.
|
Починал | 9 септември 1000 г. (37 г.)
|
Семейство | |
Династия | Хардради |
Баща | Трюгви Олафсон |
Олаф I Трюгвасон в Общомедия |
Олаф израства в чужбина – роб в Естония, после воин в Киевска Рус, по-късно си спечелва славата на ужасяващ викинг в Балтийско море. След това воюва на Британските острови и участва в нападението над Лондон през 994 г. През същата 994 г. приема християнството (като кръстник му става английският крал Етелред) и едновременно с това се отказва от пиратството.
През 995 г. Олаф Трюгвасон се завръща в Норвегия, където зрее силно недоволство срещу Хокон Ярл. След убийството на последния, Олаф като потомък на първия норвежки крал Харал Прекраснокосия, е избран за крал. Поемайки управлението, той започва насилствена християнизация въпреки силната съпротива. Приписват му строежа на първата църква в Норвегия (995 г.) и основаването на Тронхайм.
През 1000 г. съюз между датския крал Свен I Вилобради, шведския крал Олаф Скьотконунг и норвежкия ярл Ерик от Ладе му нанася тежко поражение в Сволдерската битка и слага край на управлението му.