Казанлък (община)

Община Казанлък се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Стара Загора.

Община Казанлък 42.617, 25.4
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Стара Загора
Площ	634.78 km²
Население	76 370 души
Адм. център	Казанлък
Брой селища	20
Сайт	kazanlak.bg
Управление
Кмет	Галина Стоянова (ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет	37 съветници ГЕРБ (13) БСП (9) Експерти за КАЗАНЛЪК (8) ДПС (6) ВМРО (1)

Топографска карта на община Казанлък.

География

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в северната част на област Стара Загора. С площта си от 634,781 км² е 2-рата по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,31 % от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на изток – община Мъглиж;
• на юг – община Стара Загора;
• на югозапад – община Братя Даскалови;
• на запад – община Павел баня;
• на север – община Габрово и община Трявна (област Габрово);

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Казанлъшката котловина и Средна гора.

Северната третина от територията на община Казанлък се заема от южните склонове на Шипченска планина, съставна част от Средна Стара планина. На около 5 км югозападно от Шипченския проход се издига най-високият ѝ връх Шипченски исполин 1523,4 м, който е и най-високата точка на общината.

Южно от Шипченска планина в пределите на общината попадат централните части на Казанлъшката котловина, където надморската височина варира от 320 до 400 м. Тук източно от село Ръжена, на границата с община Мъглиж, в коритото на река Тунджа се намира най-ниската точка на общината – 307 м н.в.

Южната третина на общината се заема от северните склонове на Сърнена Средна гора. Тук максималната височина е 1053,4 m и е разположена на границата с община Братя Даскалови, североизточно от хижа „Каваклийка“.

Води

Основна водна артерия на община Казанлък е река Тунджа, която протича през нея от запад на изток, по южната периферия на Казанлъшката котловина с част от горното си течение. На нея, в западната част на общината е изградена преградната стена на големия язовир Копринка, като на нейна територия попада само „долната“ му част. Основни притоци на Тунджа в пределите на общината са реките:

– Лешница (ляв). Влива се в язовир Копринка;

– Гюрля (28 км, десен). Тя извира под името Мандренска река на 1050 м н.в., на 700 м североизточно от връх Каваклийка в Сърнена Средна гора. В горното си течение протича на изток, а след това завива на север и до село Средногорово долината ѝ е дълбока и силно залесена. В този си участък носи името Голямата река. След селото завива на северозапад и навлиза в южната част на Казанлъшката котловина, като долината ѝ става широка и значително по-плитка. Влива се в река Тунджа, на 700 м северозападно от село Горно Черковище, в южния ръкав на язовирКопринка, на 390 m н.в. Площта на водосборния r̀ басейн възлиза на 157 км², което представлява 1,86 % от водосборния басейн на река Тунджа.

– Варовита река (ляв). Влива се в язовир Копринка;

– Голямата река (ляв);

– Енинска река (Стара река, 28 км, ляв). Тя извира под името Стара река на 1397 м н.в. в Шипченска планина, в южното подножие на връх Бедек (1488 m). В началото тече на югоизток, като постепенно завива на югозапад и до село Енина протича в дълбока и залесена долина. Преди селото преминава през красивото Енинско ждрело, на изхода на което е изградена ВЕЦ „Енина“. При излизането си от планината, образува голям наносен конус, завива на юг, навлиза в Казанлъшката котловина, преминава през центъра на град Казанлък и се влива отляво в река Тунджа на 328 м н.в., на 300 м югозападно от новия аквапарк при село Овощник. Площта на водосборния ѝ басейн възлиза на 101 км², което представлява 1,2 % от водосборния басейн на река Тунджа.

– Дермендере (десен);

– Канлъдере (десен);

– Карадере (ляв).

Климат

Климатът е умереноконтинентален, с по-голям брой слънчевите дни. Лятото е умерено топло, сравнително по-хладно, отколкото в Тракийската низина. Лятната сума на валежите е голяма поради близостта на планината. През втората половина на лятото и началото на есента има продължителни засушавания. За района количеството валежи е малко под средното за страната. Най-малко валежи падат през март (31 л/м²), а най-много – през юни (76 л/м²). Зимата в Казанлък е мека, а снеговалежите са рядкост. Преобладаващата посока на ветровете е от северозапад. Средната годишна скорост на северните и северозападните ветрове са съответно 3.7 и 5.5 м/сек. Средната повторяемост на „тихо“ време с вятър под 0.5 м/сек е 57,3 %. Средната относителна влажност на въздуха е 50 – 60%, абсолютната – 4 – 12 мм. Средна януарска температура 0,7 °C, средна юлска – 20,4 °C.

Почви

Почвите се характеризират с голямо разнообразие: делувиални и делувиално-ливадни, ливадно-черноземовидни, канелени горски излужени, като преобладаващ тип е канелено-горският. Покрай река Тунджа и Енинска река са налични алувиални почви. В най-ниската част на Казанлъшкото поле на места са разпространени заблатените почви по поречието на Тунджа. По отношение на агропроизводствените си характеристики алувиалните почви са високопродуктивни – представени са в обработваеми земи от I, II и III категория. Те са ограничител за териториалното развитие на град Казанлък. Основната част от тях са засадени с рози и трайни насаждения. Североизточно от Казанлък са разпространени нископродуктивни земи, които са силно ерозирали. Част от тях са заети от ливади и пасища. В горските територии са разпространени два основни типа почви – излужени канелени горски почви, кафяви горски и алувиални почви по поречието на Тунджа. В региона има традиции в производството на етерично-маслените култури. Маслодайната роза намира благоприятни за виреене условия – подходяща температура, висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви.

Населени места

Общината се състои от 20 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Бузовград	1905	13,198	Армаганово	Кънчево	882	23,238	Ишиклии, Горно Градище
Голямо Дряново	328	12,799	Бичерлии	Овощник	1624	11,475	Имишлери
Горно Изворово	220	24,624	Горно Гюсово	Розово	1102	21,490	Орозово
Горно Черковище	1224	79,430	Симитлери, Морозово	Ръжена	963	37,828	Ръжина
Долно Изворово	555	22,116	Долно Гюсово	Средногорово	201	68,111	Къзъл агач дере
Дунавци	577	12,661	Бахаслии	Хаджидимитрово	1543	9,752	Секеречево
Енина	2476	71,091	Кечи дере (Кози дол)	Черганово	956	16,843
Казанлък	42 208	36,067		Шейново	1555	39,080
Копринка	2492	21,497	Салтъково	Шипка	1233	37,988
Крън	3023	28,750	Хасът	Ясеново	654	46,743	Химитлии, Ясен

Административно-териториални промени

• Указ № 59/обн. 23.02.1900 г. – преименува с. Имишлери (Емишлери) на с. Овощник;
• Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Армаганово на с. Бузовград;

– преименува с. Бичерлии на с. Голямо Дряново;

– преименува с. Ишиклии (Ашиклии) на с. Горно Градище;

– преименува с. Горно Гюсово на с. Горно Изворово;

– преименува с. Симитлери на с. Горно Черковище;

– преименува с. Долно Гюсово на с. Долно Изворово;

– преименува с. Бахаслии на с. Дунавци;

– преименува с. Хасът на с. Крън;

– преименува с. Орозово на с. Розово;

– преименува с. Къзъл агач дере на с. Средногорово;

– преименува с. Средно Гюсово на с. Средно Изворово;

• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Салтъково на с. Копринка;

– преименува с. Секеречево на с. Хаджидимитрово;

• МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава с. Канлии (Меджит сюнетлер) поради изселване;
• МЗ № 2917/обн. 16 януари 1943 г. – заличава с. Долно Изворово и го пресъединява като квартала на с. Енина;
• Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Горно Градище на с. Кънчево;
• Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Горно Черковище на с. Морозово;

– преименува с. Химитлии на с. Ясен;

• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Ръжина на с. Ръжена;

– преименува с. Ясен на с. Ясеново;

• Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – отделя кв. Долно Изворово от с. Енина и го възстановява като отделно населено място – с. Долно Изворово;
• Указ № 1238/обн. 23.08.1977 г. – признава с. Шипка за гр. Шипка;
• Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – заличава с. Средно Изворово поради изселване;
• Указ № 79/обн. 31.03.1995 г. – възстановява старото име на с. Морозово на с. Горно Черковище;
• Реш. МС № 755/обн. 25.10.2011 г. – признава с. Крън за гр. Крън.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	39 848
1946	44 503
1956	53 865
1965	67 818
1975	83 579
1985	91 279
1992	88 761
2001	81 533
2011	72 581
2021	65 721

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	72 581	57 822	4962	3738	787	455	4817	100.00	79.66	6.83	5.15	1.08	0.62	6.63
Казанлък	47 325	40 360	1462	2073	311	207	2912	Казанлък	85.28	3.08	4.38	0.65	0.43	6.15
Крън	3322	2352	350	82	95	23	420	Крън	70.80	10.53	2.46	2.85	0.69	12.64
Копринка	2707	1757	467	137	24	98	224	Копринка	64.90	17.25	5.06	0.88	3.62	8.27
Енина	2477	2244	8	52	59	11	103	Енина	90.59	0.32	2.09	2.38	0.44	4.15
Бузовград	2171	1304	629	141	5	11	81	Бузовград	60.06	28.97	6.49	0.23	0.50	3.73
Шейново	1871	1015	235	287	23	14	297	Шейново	54.24	12.56	15.33	1.22	0.74	15.87
Овощник	1655	1587	3	6			54	Овощник	95.89	0.18	0.36			3.26
Хаджидимитрово	1504	501	315	233	42	29	384	Хаджидимитрово	33.31	20.94	15.49	2.79	1.92	25.53
Горно Черковище	1374	932		322			47	Горно Черковище	67.83		23.43			3.42
Шипка	1336	1130		7	151		35	Шипка	84.58		0.52	11.30		2.61
Розово	1208	1127	43	20			12	Розово	93.29	3.55	1.65			0.99
Кънчево	1117	492	438	143	3	23	18	Кънчево	44.04	39.21	12.80	0.26	2.05	1.61
Ръжена	1028	483	340	129	51	9	16	Ръжена	46.98	33.07	12.54	4.96	0.87	1.55
Черганово	972	872		53			29	Черганово	89.71		5.45			2.98
Ясеново	692	276	270	18	0	3	125	Ясеново	39.88	39.01	2.60	0.00	0.43	18.06
Дунавци	584	407	130	31	0	0	16	Дунавци	69.69	22.26	5.30	0.00	0.00	2.73
Долно Изворово	541	322	157	3	12	7	40	Долно Изворово	59.51	29.02	0.55	2.21	1.29	7.39
Голямо Дряново	262	260		0			1	Голямо Дряново	99.23		0.00			0.38
Горно Изворово	222	193	27				0	Горно Изворово	86.93	12.16				0.00
Средногорово	213	208	0				3	Средногорово	97.65	0.00				1.40

Транспорт

През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 24.3 км преминава участък от трасето на жп линията София – Карлово – Бургас от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 107,4 км, от които се изваждат 6,6 км, които се дублират между Републикански път I-5 и Републикански път I-6 източно от град Казанлък и реално стават 100,8 км:

• участък от 36,1 км от Републикански път I-5 (от км 167,7 до км 203,8);
• участък от (21,1 км – 6,6 км = 14,5 км) от Републикански път I-6 (от км 309,9 до км 331,0);
• началният участък от 9 км от Републикански път II-56 (от км 0 до км 9,0);
• началният участък от 21,3 км от Републикански път III-608 (от км 0 до км 21,3);
• целият участък от 12,3 км от Републикански път III-5005
• целият участък от 7,6 км от Републикански път III-5601.

Топографски карти

• Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-52. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
2. „Divisions of Bulgaria“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 август 2018.
3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 август 2018. (на английски)

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно община Казанлък
• ((bg)) Официален сайт
• ((bg)) kazanlak.com
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.