Исперих (община)

Община Исперих е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград. Административен център е град Исперих.

община Исперих 43.717, 26.833
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Разград
Площ	402.24 km²
Население	22 470 души
Адм. център	Исперих
Брой селища	24
Сайт	isperih.bg
Управление
Кмет	Белгин Шукри (ДПС; 2019)
Общ. съвет	29 съветници ДПС (12) ЗНС (10) ГЕРБ (3) БСП за България (2) „ДБ–Обединение“ – Да, България!, ДСБ, Зелено движение (2)
община Исперих в Общомедия

Топографска карта на община Исперих.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в североизточната част на област Разград. С площта си от 402,244 km² заема 3-то място сред 7-те общини на областта, което съставлява 16,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на юг – община Самуил;
• на югозапад – община Разград;
• на северозапад – община Завет;
• на север – община Главиница, област Силистра;
• на североизток – община Тутракан, област Силистра;
• на югоизток – община Каолиново, област Шумен.

Природни ресурси

Релеф

Община Исперих се намира в централната част на Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и слабо хълмист, с дълбоко всечени долини и суходолия, като надморската височина варира от 200 до 300 m и се понижава от юг на север. Цялата територия на общината попада в северната част на Лудогорското плато и тук южно от село Малко Йонково, на границата с община Самуил се намира най-високата ѝ точка – 348,4 m. Западно от село Райнино, в суходолието на река Царацар е най-ниската ѝ точка – 136 m н.в.

Води

Община Исперих е бедна на повърхностно течащи води. През нея от юг на север епизодично (през пролетта и при поройни дъждове) протичат водите на две реки Царацар и Сенковец, чиито суходолия достигат до река Дунав и те официално се смятат за нейни десни притоци. Река Царацар (Крапинец, 108 km) води началото си от община Самуил. Тя навлиза в община Исперих югозападно от село Бърдоква и тече на север в дълбока каньоновидна долина, всечена в аптските варовици на Лудогорското плато. Преминава последователно покрай селата Лудогорци, Голям Поровец и Малък Поровец. След мюсюлманското светилище Демир баба теке частично протича по границата с община Завет и западно от село Райнино напуска пределите на общината. В този си участък протичащ през общината реката почти през цялата година има постоянно течаща вода, което е изключение за повечето реки в Лудогорието. На територията на община Исперих в нея отляво се вливат двата ѝ най-големи притока: реките Война и Чаирлък. Река Война (Лудня, 35 Km) също води началото си от община Самуил. Югоизточно от село Малко Йонково навлиза в пределите на община Исперих и до бившето село Воден долината ѝ е широка. След това тя става каньоновидна и при село Малък Поровец се влива отляво в Царацар. Река Чаирлък (Текедере, 35 km) навлиза в община Исперих от към община Разград западно от село Йонково. Тя протича в дълбока каньоновидна долина и при мюсюлманското светилище Демир баба теке се влива отлява в Царацар.

В източната част на общината протича река Сенковец (102 km). Тя навлиза на територията ѝ източно от село Бърдоква и протича в дълбоко всечена в аптските варовици долина. Минава южно от град Исперих и западно от село Китанчево, където окончателно пресъхва. От там нататък долината ѝ представлява суходолие, в което епизодично протичат води. Североизточно от село Конево напуска пределите на общината. В нея отдясно, североизточно от село Лъвино се влива най-големият ѝ приток река Ясенковец.

В община Исперих има изградени няколко микроязовира, водите на които се използват основно за напояване. По-големи от тях са: „Исперих“ (на река Сенковец), „Малък Поровец 1“ (на река Война), „Мръсен гьол“ (източно от село Свещари) и др.

Населени места

Изглед от центъра на град Исперих през 2010 г.

Общината се състои от 24 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Белинци	379	12,910	Акчелар	Лудогорци	614	16,608	Дурач
Бърдоква	272	8,736	Калъч Шерман, Бърдовка	Лъвино	882	21,083	Арслан
Вазово	889	20,843	Ески Балабанлар	Малко Йонково	340	-	в з-щето на с. Йонково
Голям Поровец	517	22,228	Голяма Кокарджа	Малък Поровец	312	25,558	Малка Кокарджа
Делчево	383	12,195	Вархатлар	Печеница	216	7,031	Осман махле
Драгомъж	310	7,305	Исинлер	Подайва	1635	23,327
Духовец	513	19,713	Насъфчалар	Райнино	262	23,027	Кьосе абди
Исперих	7424	35,735	Кеманлар	Свещари	589	122,459	Мумджилар
Йонково	631	30,594	Юнуз абдал	Средоселци	262	6,778	Орта махале
Китанчево	1234	21,926	Къдър	Старо селище	277	18,983	Ески махале
Конево	81	18,595	Ат кьой	Тодорово	685	14,848	Юклии, Тодорево
Къпиновци	210	4,242	Кабулар махле	Яким Груево	221	17,520	Салдън
				ОБЩО	19138	402,244	1 населено място е без землище

Административно-териториални промени

• Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Демир баба теке на с. Димитрово;
• Указ 19/обн. 20.10.1913 г. – признава н.м. Хаджи Камбер махле (от с. Старичене) за отделно населено място – м. Хаджи Камбер махле;

– признава н.м. Хаджи Абдул махлеси (от с. Старичене) за отделно населено място – м. Хаджи Абдул махлеси;

• Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Къдър на с. Китанчево;

– преименува с. Юклии на с. Тодорево;

• през 1934 г. – преименувана е м. Хаджи Абдул махлеси на м. Омур без административен акт;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Калъч Шерман на с. Бърдовка;

– преименува с. Голяма Кокарджа на с. Голям Поровец;

• МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Кеманлар на с. Исперих;

– преименува с. Мумджилар на с. Свещари;

• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Акчелар на с. Белинци;

– преименува с. Ески Балабанлар на с. Вазово;

– преименува с. Ферхатлар на с. Делчево;

– преименува с. Хюсеинлер на с. Драгомъж;

– преименува с. Насъфчилар (Нусуфчилар) на с. Духовец;

– преименува с. Юнуз абдал на с. Йонково;

– преименува м. Кабулар махле на м. Къпиновци;

– преименува с. Арслан на с. Лъвино;

– преименува м. Хаджи Камбер махле на м. Матовци;

– преименува с. Малка Кокарджа на с. Малък Поровец;

– преименува м. Осман махле на м. Печеница;

– преименува м. Апаз махле на м. Славщица;

– преименува м. Орта махле на м. Средоселци;

– преименува м. Ески махле на м. Старо селище;

– преименува с. Салладън на с. Яким Груево;

• МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Матовци за с. Матовци;
• МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Ова Шерман на с. Волно;

– преименува с. Ат кьой (Ат) на с. Конево;

– преименува с. Кьосе абди на с. Райнино;

– преименува с. Омурджа на с. Старичене;

• Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Димитрово на с. Сборяново;
• Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Драгомъж и го присъединява като квартал на с. Малък Поровец;

– заличава с. Матовци и го присъединява като квартал на с. Китанчево;

• Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Омур и с. Старичене и ги присъединява като квартали на с. Тодорово;
• Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Исперих за гр. Исперих;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бърдовка на с. Бърдоква;

– отстранява грешката в името на с. Тодорево на с. Тодорово;

• Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава селата Волно и Сборяново поради изселване;

– заличава м. Славщица и я присъединява като квартал на с. Тодорово;

• Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Къпиновци за с. Къпиновци;

– признава м. Печеница за с. Печеница;

– признава м. Средоселци за с. Средоселци;

– признава м. Старо селище за с. Старо селище;

• Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Дурач на с. Лудогорци;
• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя с. Иван Шишманово и неговото землище от община Исперих и го присъединява към община Завет;
• Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отдела кв. Драгомъж от с. Малък Поровец и го възстановява като отделно населено място – с. Драгомъж;
• Указ № 69/обн. 20.03.2007 г. – признава н.м. Малка махала (от с. Йонково) за отделно населено място – с. Малко Йонково.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	22692	5680	13180	1875	42	137	1778	100,00	25,03	58,08	8,26	0,18	0,60	7,83
Исперих	8973	4665	2799	598	26	53	832	Исперих	51,98	31,19	6,56	0,28	0,59	9,27
Белинци	477	5	468	0	0	0	4	Белинци	1,04	98,11	0,00	0,00	0,00	0,83
Бърдоква	305	12	204	89	0	0	0	Бърдоква	3,93	66,88	29,18	0,00	0,00	0,00
Вазово	1099	24	544	315			210	Вазово	2,18	49,49	28,66			19,10
Голям Поровец	569	92	462	0	3	6	6	Голям Поровец	16,16	81,19	0,00	0,52	1,05	1,05
Делчево	467		461	3	0		0	Делчево		98,71	0,64	0,00		0,00
Драгомъж	375	8	119	200			46	Драгомъж	2,13	31,73	53,33			12,26
Духовец	570		568	0	0		1	Духовец		99,64	0,00	0,00		0,17
Йонково	760	48	703	0	0	3	6	Йонково	6,31	92,50	0,00	0,00	0,39	0,78
Китанчево	1464	24	888	272			263	Китанчево	1,63	60,65	18,57			17,96
Конево	95	93	0	0			1	Конево	97,89	0,00	0,00			1,05
Къпиновци	219		210	8	0		0	Къпиновци		95,89	3,65	0,00		0,00
Лудогорци	761	49	655	14	0	7	36	Лудогорци	6,43	86,07	1,83	0,00	0,91	4,73
Лъвино	1082	97	719	170	0	7	89	Лъвино	8,96	66,45	15,71	0,00	0,64	8,22
Малко Йонково	388	3	369	10			3	Малко Йонково	0,77	95,10	2,57			0,77
Малък Поровец	329	118	194			0	15	Малък Поровец	35,86	58,96			0,00	4,55
Печеница	297	0	245	11	0	0	41	Печеница	0,00	82,49	3,70	0,00	0,00	13,80
Подайва	1613	23	1245	171			152	Подайва	1,42	77,18	10,60			9,42
Райнино	430	243	164			8	14	Райнино	56,51	38,13			1,86	3,25
Свещари	645	144	486	0	4	0	11	Свещари	22,32	75,34	0,00	0,62	0,00	1,70
Средоселци	318	0	302	0			15	Средоселци	0,00	94,96	0,00			4,71
Старо селище	343	15	315			4	7	Старо селище	4,37	91,83			1,16	2,04
Тодорово	798	9	763	4			21	Тодорово	1,12	95,61	0,50			2,63
Яким Груево	315	4	297	9	0	0	5	Яким Груево	1,26	94,28	2,85	0,00	0,00	1,58

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	22 692	100,00
Православие	4872	21,47
Католицизъм	29	0,12
Протестантство	20	0,08
Ислям	12 232	53,90
Друго	8	0,03
Нямат	209	0,92
Не се самоопределят	896	3,94
Непоказано	4426	19,50

Транспорт

През общината от юг на север, а след общинския център на североизток преминава участък от 24,7 km от трасето на жп линията Самуил – Силистра.

През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 115,1 km:

• участък от 27,6 km от Републикански път II-23 (от km 68 до km 95,6);
• участък от 29,9 km от Републикански път III-205 (от km 13,7 до km 43,6);
• последният участък от 18,4 km от Републикански път III-702 (от km 3,7 до km 22,1);
• последният участък от 2,7 km от Републикански път III-2005 (от km 33,2 до km 35,9);
• началният участък от 10 km от Републикански път III-2304 (от km 0 до km 10,0);
• началният участък от 10,1 km от Републикански път III-2305 (от km 0 до km 10,1);
• целият участък от 16,4 km от Републикански път III-2306.

Топографска карта

• Лист от карта K-35-6. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-7. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
3. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно община Исперих
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.