Аксаково (община)

Община Аксаково се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

Община Аксаково 43.25, 27.817
Общи данни
Област	Варна
Площ	460.54 km²
Население	22 225 души
Адм. център	Аксаково
Брой селища	23
Сайт	aksakovo.net
Управление
Кмет	Атанас Стоилов (ГЕРБ; 1999)
Общ. съвет	17 съветници ГЕРБ (11) АБВ (2) БСП (2) НФСБ (1) Социалдемократи (1)
Община Аксаково в Общомедия

Топографска карта на община Аксаково.

Организации

Община Аксаково е член на Асоциацията на Българските Черноморски общини (АБЧО).

География

Географско положение, граници, големина

Общината попада в най-североизточната част на област Варна. С площта си от 460,536 km² заема 4-то място сред 12-те общини на областта, което съставлява 12,03% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на юг – община Варна;
• на югозапад – община Белослав и община Девня;
• на запад – община Суворово;
• на северозапад – община Вълчи дол;
• на север – община Добрич-селска от област Добрич;
• на североизток – община Балчик от област Добрич и Черно море.

Релеф, води, климат

Релефът на общината е предимно хълмист. Цялата източна, южна и югоизточна част се заема от Франгенското плато с най-висока точка връх Команлъка (356 m), разположен на 1,6 km западно от село Въглен. На северозапад се простират най-южните хълмисти части на Добруджанското плато с височина до 354 m – връх Тумбата, северозападно от село Изворско. Склоновете на Франгенското плато на север, изток и юг са стръмни, а билните му части са заравнени и са заети от обширни обработваеми земи. Билните части и на Добруджанското плато също са заравнени, с изключение на дълбоко всечената долина на Суха река. Най-югозападната част, в района на селата Доброглед, Припек и Слънчево и град Игнатиево е с равнинен релеф.

Територията на общината попада в два водосборни басейна. Източната и централната част се отводняват от Батова река и нейните десни притоци, вливаща се директно в Черно море. Северозападната част на общината попада в Дунавския водосборен басейн, като тук протича най-горното течение на Суха река, която се влива директно в река Дунав като суходолие.

Климатът на общината е умереноконтинентален, със значително влияние на Черно море.

В най-югозападния ъгъл на общината, в землището на село Слънчево се намира природният феномен Побитите камъни.

Населени места

Общината се състои от 23 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Аксаково	7150	18,958	Аджемлер	Климентово	223	33,354	Капаклъ
Ботево	151	35,676	Юшенли, Ботьово	Крумово	203	29,911	Горна Кулумджа
Водица	179	20,770	Суджаз кьой	Куманово	485	13,366	Йени кьой
Въглен	945	20,398	Кьомюрлюк	Любен Каравелово	1491	31,812	Саръ гьол, Любен Каравелов
Генерал Кантарджиево	339	30,755	Чавуш кьой	Новаково	79	16,970	Йени махалле
Доброглед	370	7,307	Елеч	Орешак	291	20,886	Джевизли
Долище	358	14,048	Влахлар	Осеново	430	21,246	Дишбудак пънаръ, Кара Дерзи Гьолю
Засмяно	131	9,559	Гюле кьой	Припек	149	4,449	Диздар кьой
Зорница	192	11,286	Доуджа	Радево	37	8,668	Кочак, Овнец, Капитан Радев
Игнатиево	3383	25,841	Руслар	Слънчево	645	26,921	Гюн Яйласъ
Изворско	758	19,924	Дервент	Яребична	257	12,164	Малка Франга, Франга
Кичево	1253	26,267	Джаферли	ОБЩО	19499	292,333	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• Височайши доклад № 3662/7 май 1882 г. – преименува с. Юшенлии на с. Ботьово;
• Височайши доклад № 3904/30 юни 1883 г. – преименува с. Капаклии на с. Климентово;
• Указ № 171/обн. 20 юли 1884 г. – преименува с. Горна Кумлуджа на с. Крумово;
• през 1894 г. – с. Кара гюр е изселено и заличено без административен акт
• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Аджемлер на с. Аксаково;

– преименува с. Татар махле на с. Веселин;

– преименува с. Суджас кьой на с. Водица;

– преименува с. Кюмюрлюк на с. Въглен;

– преименува с. Елеч на с. Доброглед;

– преименува с. Влахлар на с. Долище;

– преименува с. Гюле кьой на с. Засмяно;

– преименува с. Доуджа на с. Зорница;

– преименува с. Руслар на с. Игнатиево;

– преименува с. Дервент на с. Изворско;

– преименува с. Джаферлии на с. Кичево;

– преименува с. Ени кьой на с. Куманово;

– преименува с. Саръ гьол на с. Любен Каравелов;

– преименува с. Кочак на с. Овнец;

– преименува с. Джевизлии на с. Орешак;

– преименува с. Диш будак на с. Осеново;

– преименува с. Аджиздар (Джиздар кьой) на с. Припек;

– преименува с. Гюн Яласъ на с. Слънчево;

• МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Ерменлии на с. Богомил;

– преименува с. Кара бунар на с. Кладенчево;

– преименува с. Долна Кумлуджа (Кумлуджа, Къзълбаш) на с. Пясъчник;

– преименува с. Ени махле на с. Новаково;

– преименува с. Малка Франга (Франга) на с. Яребична;

• МЗ № 1695/обн. 27 септември 1937 г. – заличава с. Богомил;
• МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г.: – преименува с. Чауш кьой на с. Генерал Кантарджиево;
• МЗ № 3688/обн. 5 юни 1945 г.: – преименува с. Овнец на с. Капитан Радев;
• през 1956 г. – осъвременено е името на с. Ботьово на с. Ботево без административен акт;

– преименувано е с. Капитан Радев на с. Радево без административен акт;

• Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава с. Веселин и го присъединено като квартал на с. Любен Каравелов;

– заличава с. Кладенчево и го присъединено като квартал на с. Ботево;

– заличава с. Пясъчник и го присъединено като квартал на с. Крумово;

• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Любен Каравелов на с. Любен Каравелово;
• Реш МС № 451/обн. 8 юни 2004 г. – признава с. Аксаково за гр. Аксаково;
• Реш МС № 137/обн. ДВ бр.22/18 март 2011 г. – признава с. Игнатиево за гр. Игнатиево.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 1992 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 1992 г.:^[2]

	Численост	Дял (в %)
Общо	17 994	100.00
Българи	16 232	90.20
Цигани	1190	6.61
Турци	264	1.46
Други	308	1.71

Преброяване на населението през 2001 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:^[2]

	Численост	Дял (в %)
Общо	19 118	100.00
Българи	15 470	80.91
Цигани	863	4.51
Турци	272	1.42
Други	2305	12.05

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	20 426	14 284	316	2309	1071	193	2253	100.00	69.93	1.54	11.30	5.24	0.94	11.03
Аксаково	7801	6754	89	37	48	41	832	Аксаково	86.57	1.14	0.47	0.61	0.52	10.66
Игнатиево	3979	2057	76	450	752	42	602	Игнатиево	51.69	1.91	11.30	18.89	1.05	15.12
Любен Каравелово	1539	214	13	1065	169	72	6	Любен Каравелово	13.90	0.84	69.20	10.98	4.67	0.38
Кичево	1099	911	4	0	8	4	172	Кичево	82.89	0.36	0.00	0.72	0.36	15.65
Въглен	1028	721	3	5	18	6	275	Въглен	70.13	0.29	0.48	1.75	0.58	26.75
Изворско	773	216		518	14		11	Изворско	27.94		67.01	1.81		1.42
Слънчево	729	476	45	190	4	8	6	Слънчево	65.29	6.17	26.06	0.54	1.09	0.82
Куманово	391	203	0		0		185	Куманово	51.91	0.00		0.00		47.31
Генерал Кантарджиево	390	377		0	8		2	Генерал Кантарджиево	96.66		0.00	2.05		0.51
Долище	372	349	6		10		6	Долище	93.81	1.61		2.68		1.61
Осеново	363	261	6	0	20	0	76	Осеново	71.90	1.65	0.00	5.50	0.00	20.93
Доброглед	281	233	4				43	Доброглед	82.91	1.42				15.30
Орешак	281	263	0	0	7	0	11	Орешак	93.59	0.00	0.00	2.49	0.00	3.91
Водица	205	200	4	0			0	Водица	97.56	1.95	0.00			0.00
Яребична	196	181	4	0			8	Яребична	92.34	2.04	0.00			4.08
Климентово	179	175	4	0	0	0	0	Климентово	97.76	2.23	0.00	0.00	0.00	0.00
Крумово	175	153	15	0	4	0	3	Крумово	87.42	8.57	0.00	2.28	0.00	1.71
Ботево	162	150	9	0			2	Ботево	92.59	5.55	0.00			1.23
Засмяно	144	76	28	40	0	0	0	Засмяно	52.77	19.44	27.77	0.00	0.00	0.00
Зорница	130	117					3	Зорница	90.00					2.30
Припек	107	105	0	0	0	0	2	Припек	98.13	0.00	0.00	0.00	0.00	1.86
Новаково	71	62	0	0			8	Новаково	87.32	0.00	0.00			11.26
Радево	31	30	0			0	0	Радево	96.77	0.00			0.00	0.00

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	20 426	100,00
Православие	13 240	64,81
Католицизъм	59	0,28
Протестантство	150	0,73
Ислям	161	0,78
Друго	16	0,07
Нямат	827	4,04
Не се самоопределят	1 000	4,89
Непоказано	4 973	24,34

Транспорт

През общината преминават частично или изцяло 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 72,8 km:

• участък от автомагистрала „Хемус“ (от km 405,5 до km 420,0);
• участък от 2,2 km от Републикански път I-9 (от km 83,5 до km 85,7);
• участък от 23 km от Републикански път II-29 (от km 3,5 до km 26,5);
• участък от 14,7 km от Републикански път III-902 (от km 5,7 до km 20,4);
• началният участък от 4,3 km от Републикански път III-2901 (от km 0 до km 4,3);
• целият участък от 14,1 km от Републикански път III-2902.

Топографски карти

• Лист от карта K-35-20. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-21. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-32. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-33. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
2. БЪЛГАРИТЕ МЕЖДУ ДВЕ ПРЕБРОЯВАНИЯ (1992 г. – 2001 г.) // www.bgdemography.eu. Архивиран от оригинала на 2015-01-23. Посетен на 1 септември 2018.
3. Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 3 септември 2018. (на английски)
4. Religious composition: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно община Аксаково
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.