Носовки
From Wikipedia, the free encyclopedia
Носовите гласни (носовките), наричани още юсове, е общо название на четирите букви ,
,
,
, възприето в българската лингвистика от руската църковнославянска терминология. [1]
Тази статия е за носовите гласни в старобългарския. За носовите гласни въобще вижте Носова гласна.
Звуковете ѫ (голяма носовка, задна носовка) и ѧ (малка носовка, предна носовка) са характерни за звуковата система на старобългарския език, където са се произнасяли като назализирани гласни. В развоя на българския език те са загубили гласовия си носов призвук и са преминали в устни гласни.