Именителен падежFrom Wikipedia, the free encyclopedia Именителният падеж, или номинативът (на латински: casus nominativus), е падеж, който обичайно обозначава подлога на изречението. Най-често именителен падеж се използва и за речниковата форма на дадено име.
Именителният падеж, или номинативът (на латински: casus nominativus), е падеж, който обичайно обозначава подлога на изречението. Най-често именителен падеж се използва и за речниковата форма на дадено име.