Николай Михайлович

Велик княз Николай Михайлович Романов (на руски: Николай Михайлович Романов) e руски велик княз от дома Романови. Офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Историк.

Николай Михайлович Николай Михайлович
руски офицер, аристократ от дома Романови
Роден	14 април 1859 г. (стар стил) Царско село, Руска империя
Починал	24 януари 1919 г. (59 г.) Петроград, Съветска Русия
Учил в	Московски държавен университет
Научна дейност
Област	История
Семейство
Род	Холщайн-Готорп-Романов
Баща	Михаил Николаевич
Майка	Олга Фьодоровна
Братя/сестри	Анастасия Михайловна Сергей Михайлович Александър Михайлович Георги Михайлович Алексей Михайлович Михаил Михайлович
Николай Михайлович в Общомедия

Биография

Николай Романов е роден на 26 април 1859 г. в Царско село в семейството на великия княз Михаил Николаевич, четвъртия син на император Николай I и на великата княгиня Олга Фьодоровна, родена принцеса Цецилия фон Баден-Хохберг, дъщеря на великия херцог Карл-Леополд от Баден-Хохберг. Расте с пет братя и една сестра в Тифлис, където баща му е кавказски наместник и (generalgouverneur) получава домашно образование.

Посвещава се на военното поприще. Произведен е в първо офицерско звание през 1875 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) на Кавказкия фронт. Служи в Кавказката учебна рота и 2-ри стрелкови батальон (1877 – 1879). За битката при Аладжа е награден с орден „Свети Георги“ IV степен (1877).

След войната служи в лейбгварейския Гренадирски полк (1881). Завършва Николаевската академия та Генералния щаб (1885). Служи в Кавалерградския полк. Командир на 16-и Мингрелски гренадирски полк (1895) и на Кавказката гренадирска дивизия (1897).

Излиза в оставка от Руската армия с повишение във военно звание генерал-лейтенант през 1903 г. Ръководи Руското географско общество и Обществото за защита и съхраняване на паметниците на изкуството и старините. Занимава се с исторически изследвания. След Октомврийската революция е заточен във Вологда. Разстрелян на 30 януари на 1919 г. в Санкт Петербург. Реабилитиран е с постановление Генералната прокуратура на Руската федерация на 9 юни 1999 г.

Исторически трудове

• Князья Долгорукие. (1902);
• Граф Павел Александрович Строганов. (1903);
• Дипломатические сношения России и Франции 1808 – 1812 т. I—VII (1905 – 1908 – 1914).;
• Александр I.(1912);
• Императрица Елизавета Алексеевна (1908 – 1909).;
• Переписка императора Александра I с его сестрой великой княжной Екатериной Павловной. (1910);
• Генерал-адъютанты императора Александра I. (1912);
• Донесения австрийского посланика Людвиг Лебцельтерна 1816 – 1826. (1913);
• Русский некрополь в Париже.
• Петербургский некрополь.
• Московский некрополь.
• Провинциальный некрополь.
• Русские портреты XVIII и XIX столетий. Издание Великого князя Николая Михайловича Романова. (1905)

Източници

• Колобков В. Августейший историк: (Материалы великого князя Николая Михайловича в отделе рукописей Гос. Публичной библиотеки им. М. Е. Салтыкова-Щедрина) // Книга в России: Проблемы источниковедения и историографии: Сб. науч. трудов. – СПб., 1991. – С. 79 – 95.
• Шокарев, С. Великий князь Николай Михайлович и становление охраны памятников некрополя, Археографический ежегодник за 2000 год, Наука (издательство), 2001, стр. 379 – 382.
• Jamie H., White C. The Life and Times of the Grand Duke Nicholas Mikhailovich Romanov, 1859 – 1919. Praeger, Westport, Conn. 2002, ISBN 0-275-97778-1
• Königsbrück С. Zu Besuch beim Grossfürsten Nikolai Mikhailovich Romanoff. In: Entomologische Zeitschrift, Bd. 110 (2000), Heft 1, S. 12 – 17, ISSN – 8843 0013 – 8843.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Николай Михайлович.

• ((ru)) Николай Михайлович в Hrono.ru
• ((ru)) Биография на „Русская императорская армия“