Николай Меглицки

Николай Гаврилович Меглицки (на руски: Николай Гаврилович Меглицкий) е руски изследовател, геолог, минен инженер.

Николай Меглицки Николай Гаврилович Меглицкий
руски изследовател
Роден	25 септември 1825 г. Виена, Австрийска империя
Починал	11 септември 1857 г. (стар стил) (31 г.) Ваймар, Саксония-Ваймар-Айзенах
Националност	Русия
Научна дейност
Област	геология

Биография

Роден е през 1825 година. През 1846 завършва Института на корпуса на минните инженери в Петербург.

От 1849 до 1852 г. участва в експедицията на Николай Християнович Ахте. В началото на 1851 г., заедно с топографа Степан Василиевич Крутив, от река Мая (десен приток на Алдан) през хребета Джугджур достигат до устието на река Уда. През юли, отново заедно с Крутив, изследват остров Голям Шантар, а след това се прехвърлят на континента. Изкачват се по река Тугур, пресичат откритите от тях хребети Тилски (2279 м), Тайкански (2243 м), Алски (1306 м) и северната част на Ям-Алин (2295 м) и се завръщат в устието на Уда. След това двамата проследяват крайбрежието на Охотско море на север до Аян и се завръщат в Якутск.

По материалите от своите маршрути и направените измервания Меглицки и Крутив за първи път сравнително правилно показват направлението на хребета Джугджур и по този начин стават първите му изследователи. Меглицки идва до извода, че огромната територия между река Лена на запад, Становите планини на юг, Охотско море на изток и планините, от които водят началото си реките Яна, Индигирка и Колима на север, не е низина, както предполагат по-рано, а представлява плоско възвишение.

През 1854 – 1855 г., заедно с Алексей Иванович Антипов, извършва геоложки изследвания в Южен Урал и дават неговата първа, в основни черти вярна, тектонска схема. В тяхната книга „Геогностическое описание южной части Уральскаго хребта...“ се опитват да увържат релефа с геоложкия строеж на района. Първи показват ерозионния характер на речните долини. Събират геоложка колекция от повече от 3000 минерали, които подаряват на музея на Минния институт в Петербург. На базата на своите изследвания намират признаци за златни находища и изработват геоложка карта на Южен Урал. Техния труд е удостоен с Демидовска премия на Руското географско дружество през 1859.

Умира на 11 септември 1857 година..

Основен труд

• Меглицкий Н.Г., Антипов А.И. „Геогностическое описание южной части Уральскаго хребта, исследованной в течение 1854 и 1855 годов / Составлено Корпуса горных инженеров капитаном Меглицким и штабс-капитаном Антиповым“, Спб., типография Департамента внешней торговли, 1858. [6], 435 с. 21,2 х 13,6 см. Отдельный оттиск из „Горного журнала“ за 1857 – 1858 гг.

Източници

• Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 349.
• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.

Т. 4. Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1985 г., стр. 48 – 49, 118.

• Меглицкий, Николай Гаврилович.