български политик From Wikipedia, the free encyclopedia
Никола П. Димитров е български агроном и политик, кмет на Варна в периода 23 юни 1943 до 26 януари 1944 година.[1]
Никола Димитров | |
български политик | |
Роден |
18 септември 1890 г.
|
---|---|
Починал | |
Никола Димитров в Общомедия |
Роден е на 18 септември 1890 година в костурското село Шестеово, тогава в Османската империя. Заминава за България, където учи в Балчик и Русе. По-късно записва агрономство в Германия.
Взема участие в Балканската и Междусъюзническата война. След войните се установява като о. з. поручик във Варна, където основава агрономско бюро.[2] Търгува със земеделско оборудване, семена и посадъчен материал, посредничи в търговски сделки със земеделска земя и при наемането на работна ръка в селското стопанство.[3] Застъпник е за развитието на дребно и средно земеделие чрез селскостопански кооперации. Основава свое бюро в Нови пазар, става районен търговски представител на немски марки за селскостопанска механизация.[4] Става съмишленик на Александър Стамболийски и влиза в Българския земеделски народен съюз.[1] През 1923 г. е председател на градската земеделска дружба във Варна.[5] През 1925 година подкрепя крилото на умерения земеделец Димитър Драгиев и става секретар на околийското настоятелство на драгиевистите във Варна.[6] Апелира за сплотяване на опозицията и борба за сваляне на Демократическия сговор.[7]
Помощник-кмет е по благоустройството[8] по време на мандата на Янко Мустаков. Завежда горите, градините, гробищните паркове[9] и лозовия разсадник на Варна.[10] Започва процедури за регулация на варненските предградия „Трошево“", „Дамяново“ и „Максуда“.[11] С негово съдействие са построени водопроводът „Батовата – Варна“,[12] термичната електрическа централа,[13] както и Парк-музеят „Владислав Варненчик“.[14] Димитров става председател на българо-полското дружество във Варна.[15] Носител е на ордена „Полония Реститута“ IV степен[16] и „За гражданска заслуга“.[17][1] Съдейства за залесяването на Аспаруховия вал южно от Варна.[18] През юни 1935 година посреща във Варна делегацията на югославските агрономи.[19] През есента на същата година организира Конференцията на износителите на грозде във Варна.[20]
Димитров допринася за развитието на Варна като курортен град, развива общинска автобусната служба,[21] организира общински коледни празненства с посрещане на Дядо Мраз от бедни ученици,[22] участва в общинската комисия, възлагаща експлотацията на игралното казино във Варна,[23] допринася за строежа туристическата хижа при Аладжа манастир.[24] С негово участие е създадена културна конвенция между Полша и България за взаимни посещения на ученици и учители от двете страни.[25]
Уволнен е от поста помощник кмет на Варна на 23 юли 1936 година[26] със заповед на министъра на вътрешните работи Георги Сапов.[27] През 1937 година е възстановен на същия пост в Постоянното происъствие на новия варненски общински съвет,[28][29] като завежда земеделско-стопанското, ветеринарното и техническото отделения, както и общинско-стопанските предприятия за електричество, водоснабдяване и канализация.[30] От 11 февруари 1939 година към неговия ресор е добавено и курортното отделение, а техническото е преразпределено към кмета Янко Мустаков.[31] През 1941 година, след освобождението на Вардарска Македония, Янко Мустаков е назначен за кмет на Скопие.
Н. П. Димитров. Развитието на италианските млечни кооперации - поредица статии в периодичната преса:
Н. П. Димитров - интервюта в периодичната преса:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.