Неопаганизъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Неопаганизъм (на латински: paganus, „жител“, „гражданин“; на български новоезичество) е общ термин използван с разнородно приложение за различни западни духовни или религиозни вярвания и практики на природните или политеистични религии в противовес на авраамическите.
В български думата е взета от латински. Латинското paganismus означава набор от местни обичаи и вярвания, обреди, почитащи локални божества. През Средновековието, вследствие на християнската проповед, думата е добила негативно значение и се е възприемала като синоним на вещерство, на магьосничество, на нещо зло.
На български, за разлика от традиционното понятие езичество, терминът паганизъм по-често се свързва със съвременни религиозни и гностични движения, изкуствено създадени на основата на реконструкции на древни езически религии. Тези движения често биват наричани и нео-паганизъм, т.е. нов паганизъм, за да се подчертае неавтентичният им характер и разликата с оригиналния паганизъм. Такова разграничение на български не съществува и двата термина са взаимозаменяеми.