Неокласицизъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Неокласицизъм е име, давано на различни течения в декоративното изкуство, визуалните изкуства, литература, театър, музика и архитектура от средата на 18 век до края на 19 век. При неокласицизма се извличат тенденции от Западното класическо изкуство и култура, обикновено от Древна Гърция и Древен Рим.
Неокласицизмът се отличава от своя предшественик Барока с някои специфични особености. Художниците се вдъхновяват от идеите на Просвещението и определящи за тях са разумът, общественото начало и рационализмът на новото време. Те черпят сюжети от гръцката и римската история като примери за граждански добродетели и за стремежа на изкуството да облагородява човешкия дух. В картината на един от най-видните представители на неокласицизма Жак-Луи Давид – „Клетва на Хорациите“, създадена пет години преди Френската революция, изразът е ясен, отчетлив, фигурите са скулптурно моделирани, телата – детайлизирани. Друг негов шедьовър е „Смъртта на Марат“. На 13 юли 1793 г. вестта за убийството на Марат, водач на френската революция, разтърсва цял Париж.