Небесна сфера
From Wikipedia, the free encyclopedia
Небесна сфера е понятие, използвано в астрономията и навигацията като практичен инструмент за описване и картографиране на небесните обекти. Тя представлява абстрактна сфера, концентрична със земята и с произволно голям радиус. Космическите тела в действителност са на различни разстояния от земята, но могат да се представят като еднакво отдалечени или проектирани върху нейната повърхност. С добра точност може да се каже, че небесната сфера е мислено проектирана сфера, в чийто център се намира наблюдателят и върху която се счита, че са разположени всички небесни тела.
Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 09:55, 22 декември 2017 (UTC). |
Въвеждайки понятието небесна сфера, ние приемаме, че всички космически тела са на еднакви разстояния, тоест не се интересуваме от действителните разстояния между тях. Ето защо в сферичната астрономия под разстояние между космически тела или точки от небесната сфера се разбира ъгълът между посоките към тях.
Основните елементи на небесната сфера са линии и точки, които се въвеждат аналогично на тези върху повърхността на земното кълбо. Спрямо тях се определят видимите положения на космическите обекти и се изучават видимите им движения.
Отвесна (вертикална) линия наричаме линията, която преминава през центъра на небесната сфера (който може да съвпада с центъра на Земята и съвпада с направлението на отвеса. Тази линия пробожда небесната сфера в две точки: зенит (Z) – над главата на наблюдателя и надир (') – в противоположна посока. Ако си представим една равнина през центъра на Земята и перпендикулярна на отвесната линия, тя ще пресече небесната сфера в една голяма окръжност, наречена математически хоризонт (NWSE).
Земната ос и нейните продължения до пресичането ѝ с небесната сфера образуват небесната ос POP'.
Точките, в които небесната ос пробожда небесната сфера, се наричат небесни полюси (северен P и южен P'). Полярната звезда се намира много близо до северния небесен полюс.
Голямата окръжност, която преминава през зенита Z, надира и небесните полюси P и P', се нарича небесен меридиан ZPZ'P'.
Голямата окръжност, в която равнината на земния екватор сече небесната сфера, се нарича небесен екватор EQ'WQ.
Пресечните точки на математическия хоризонт с небесния меридиан са точките север N и юг S. Пресечните точки на математическия хоризонт с небесния екватор са точките изток Е и запад W. Правата, която минава през северната и южната точки на хоризонта, се нарича пладнена линия. Нарича се така, защото по нея падат сенките на отвесните предмети на пладне, когато Слънцето е в меридиана на даденото място.
Големият кръг от небесната сфера Z Z', преминаващ през зенита, светилото и надира, се нарича вертикален кръг.