Научни степени и академични длъжности в България

В България образователните и научните степени и академичните длъжности са регламентирани от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ)^[1] и Закона за висшето образование (ЗВО).

Научни степени

• доктор (образователна и научна);
• доктор на науките.

Академични длъжности

Във висшето образование

• за нехабилитирани преподаватели:
  • асистент (ас.)
  • главен асистент (гл. ас.)
  • преподавател (пр.)
  • старши преподавател (ст. пр.)

• за хабилитирани преподаватели:
  • доцент (доц.)
  • професор (проф.)

В научните организации

• за нехабилитирани изследователи:
  • асистент (ас.)
  • главен асистент (гл. ас.)

• за хабилитирани изследователи:
  • доцент (доц.)
  • професор (проф.)

Хабилитацията означава, от латински, повече от способен. Хабилитирането на преподавател, с докторантска степен, става чрез представителна комисия, пред която се представя дисертация. Чрез хабилитацията, преподавателят може да стане доцент, и оттам професор.

В БАН

Званията на членовете на Българската академия на науките са:

• дописен член на БАН или член-кореспондент (чл.-кор.)
• действителен член на БАН или академик (акад.)

По традиция званията на членовете на БАН се смятат за най-високи научни степени в България.

Аналози в чужбина

• специалист – най-ниската научна степен, не се препоръчва и се преподава на малко места
• бакалавър – втората научна степен, най-нискатата препоръчителна степен
• магистър – по-добрата научна степен
• доктор – най-високата степен, за която не се изисква да преподаваш във висше учебно заведение, Dr. (повечето страни от континентална Европа и др.), PhD (Великобритания, САЩ), DPhil (за Оксфорд) (Philosophy Doctor)
• доктор на науките – DSc (Doctor of Science; в някои държави такава степен няма)
• асистент в университет – в САЩ най-близкият аналог на тази позиция е postdoc (да не се бърка с Assistant Professor в САЩ, което е професор в т.нар. tenure track – период, който предхожда хабилитиране), въпреки че има редица различия; във Франция съответстващата степен Maître-assistant отпада през 1980-те години.
• доцент – Доцент (Русия, Украйна, Сърбия), Дацэнт (Беларус), Docent (Испания, Нидерландия, Дания, Швеция, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия), Dosent (Норвегия, Азербайджан, Южна Африка, Босна и Херцеговина), Docente (Португалия), Docentas (Литва), Dosentti (Финландия), Dozent (Германия, Австрия, Швейцария), Docens (Унгария), Doçent (Турция), Дотсент (Таджикистан), Assoc. Prof. (Associate Professor) (САЩ, Великобритания и др.), Maître de conférence (Франция)
• професор – Prof. (Full Professor)
• научен сътрудник – Research Associate или Junior Researcher (САЩ), Chargé de recherche (Франция)
• старши научен сътрудник – Research Scientist или Senior Researcher (САЩ), Directeur de recherche (Франция)
• член-кореспондент – Associated Member of the Academy of Science (почти всички държави имат своя академия на науките, с асоциирани и пълноправни членове)
• академик – Academician, Member of the Academy of Science (много държави имат своя академия на науките, с асоциирани и пълноправни членове)

Източници

1. Закон за развитието на академичния състав в Република България

Външни препратки

• Критична статия „За званията и призванията“ на Георги Каприев