From Wikipedia, the free encyclopedia
Раната (на латински: vulnus) е вредно въздействие на кожата, причинено от разкъсване, разрязване, пробождане или въздействие с предмет или сила, при което се нарушава външната цялост на кожата.
Раната[1] може да е животозастрашаващо състояние при дълбоки рани, продължително кървящи рани и такива, които за замърсени с патогенни микроорганизми. Попадайки в кръвоносната система, бактериите могат да причинят сепсис.
Организмът винаги реагира на нараняването с предсказуем възпалителен отговор, като първа стъпка към излекуването. Зачервяването, топлината, подуването и болката са свързани с този първи етап. Зачервяването и топлината са в резултат на повишения кръвен поток. Подуването е резултат от увеличеното движение на течности и бели кръвни клетки в увреденото място. Болката в областта на нараняването се причинява от отделянето на химикали и компресията на нервите. Болката и подуването могат да попречат на човек да използва наранената част, което спомага за предпазване от по-нататъшно нараняване.[2]
Реакцията на организма в повечето от случаите е прекомерна.
Най-често използваната класификация на раните се базира на морфологичните им белези. Те се определят от формата на нараняващия предмет и механичната сила.
Получава се при нараняване на тъканите с остри предмети като коса, скалпел, нож, бръснач, стъкло и др. Характеризира се с линеен отвор, гладки раневи ръбове и стени. Обикновено се придружава и с обилно кръвотечение.
Причинява се от нараняване с масивни режещи предмети като брадва, сабя, длето и др. Такива рани зеят широко, а кръвотечението е слабо. Болката при тях е много силна. Обикновено имат равни краища и нееднаква дълбочина. Често се придружават и от размачкване на тъканите и засягане на кост.
Предизвиква се от тъпи предмети като тояга, камък, колело на превозно средство или при падане върху твърд и неравен терен. Раневите ръбове са неравни, подпухнали и често обърнати навън, поради настъпилото инфилтриране с кръв на околните тъкани. Болката и чувствителността на кожата обикновено липсват поради размачкването на подлежащите тъкани. Кръвотечението е слабо, налице е кръвонасядане на околните тъкани, в зависимост от силата на удара са възможни и дълбоки кръвонасядания или хематоми.
Може да бъде в резултат от нокти на животни, островърхи клончета на дървета, вследствие на механично разтягане и разкъсване на кожата и подлежащите тъкани. По-лесно се разкъсват слабоеластичните тъкани като мускулите и по-трудно кожата. Стените и дъното на раната не са равни. Зеенето е силно изразено, а кръвотечение почти липсва. Раневата болка може да бъде различна по степен и продължителност.
Получава се при наранявате с остър предмет с кръгло или заоблено напречно сечение като гвоздей, игла, тел. Характеризира се с малък отвор и дълъг ранев канал.
Причинява се от зъбите като характера на нараняването на тъканите зависи от формата им, дълбочината на проникването и последващото движение на челюстите при захапване. В резултат на това се получава рана с различна степен на загуба на тъкан. Раневите ръбове са неравни, подлежащите тъкани са размачкани, възможни са и счупвания на кости. Кръвотечението е слабо.
Причинява се от отровни змии, паяци, скорпиони, жилещи и кръвосмучещи насекоми. Характеризират се с рязко изразена болкова реакция без зеене и кръвотечение.
Предизвиква се от куршуми, парчета от мини, гранати, снаряди, а също и от разпръснати камъни и предмети вследствие на експлозия. Степента на нарушението зависи от кинетичната енергия, формата, посоката и ъгъла на проникващия в организма предмет. Различават се три зони на раната:
Възниква под действието на силно налягане от тъпи предмети с голяма маса. Характеризира се със:
Това е обикновено проява на съчетание на признаците на два или повече типа рани посочени по-горе, например прободно-разкъсна, разкъсано-контузна рана и т.н.
Замърсяването на раната с патогенни микроорганизми може да прерасне в животозастрашаващо състояние. Това е особено често срещано явление при пътните злополуки, при които в раната попадат части от почвата, замърсени предмети от околната среда. От тяхната повърхност в организма може да попадне анаеробния микроорганизъм Clostridium tetani. Ако пострадалият е пропуснал задължителната имунизация против този микроорганизъм за период по-дълъг от 5 години или умишлено не се е подложил на такава, той може да развие животозастрашаващото инфекциозно заболяване тетанус. За да не се стигне до това състояние, пострадалият трябва да получи в най-кратък срок противотетаничен серум, а раната му да бъде почистена със стерилни материали и обработена с антибиотик.
Наранявания, които са получени в резултат на ухапване от бездомни кучета или други диви животни, крият риск от развитие на бяс при попадане на част от слюнката им в организма. Вирусът на бяса Rhabdovirus лесно прониква в организма и по нервите достига до централната нервна система. Лечението включва поставяне на противобясна ваксина, но не по-късно от 4 – 5 дни след ухапването.
Делят се на местни и общи. Местните признаци се наблюдават в областта на раната и включват: зачервяване, подуване, затопляне, болка, неприятен мирис, изтичане на течност или гной. Общите са характерни прояви за цялото тяло: отпадналост, висока температура, левкоцитоза.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
