From Wikipedia, the free encyclopedia
„Мъжът със златния пистолет“ е деветият филм от поредицата за Джеймс Бонд и вторият с Роджър Мур в ролята на агент 007.[2] Сценарият на филма е адаптиран по едноименната книга на Иън Флеминг от 1965 г., а филмът е реализиран през 1974 г. В сравнение с книгата сценарият е значително преработен, като са добавени нови сюжетни линии. В допълнение някои очевидно комични герои правят филма по-забавен, понякога дори пародиен.
Мъжът със златния пистолет | |
The Man with the Golden Gun | |
Режисьори | Гай Хамилтън |
---|---|
Продуценти | Хари Залцман и Албърт Броколи |
Сценаристи | Ричард Майбаум, Том Манкевич |
Базиран на | „Мъжът със златния пистолет“ от Иън Флеминг |
В ролите | Роджър Мур Кристофър Лий Брит Екланд |
Музика | Джон Бари |
Разпространител | Метро-Голдуин-Майер Юнайтед Артистс |
Жанр | екшън |
Премиера | 19 декември 1974 (Германия) |
Времетраене | 125 минути |
Страна | Великобритания |
Език | английски |
Бюджет | 7 млн. щ.д. |
Приходи | 97,6 млн. щ.д.[1] |
Хронология | |
Живей, а другите да умрат (Live and Let Die) 1973 г. | |
Шпионинът, който ме обичаше (The Spy Who Loved Me) 1977 г. | |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Мъжът със златния пистолет в Общомедия |
Изобретено е устройството „Солекс“, което ще позволи ефективно да се използва слънчевата светлина за производство на електроенергия. Всички правителства и разузнавателни агенции по света търсят това техническо чудо, но „Солекс“ се оказва в ръцете на Франциско Скараманга. Това е най-опасният убиец в света, неговите услуги са на стойност 1 милиона долара за изстрел, а Скараманга стреля с куршуми от чисто злато. Главното забавление на злодея са дуелите с най-добрите наемници, които той кани на своя собствен остров. Финалът е винаги един и същ – следващият убиец сам се превръща в жертва на „мъжът със златния пистолет“.
По нареждане на британската разузнавателна служба, Джеймс Бонд се среща със Скараманга в смъртоносен двубой. Агент 007 трябва не само да върне откраднатия „Солекс“, но също така да приключи с най-добрия наемен убиец в последния му дуел…
Актьор | Роля |
---|---|
Роджър Мур | Джеймс Бонд |
Кристофър Лий | Франциско Скараманга |
Брит Екланд | Мери Гуднайт, агент на МИ-6 |
Бернард Ли | „М“, шефът на МИ-6 |
Лоис Максвел | мис Мънипени, секретарка на „М“ |
Десмонд Левелин | „Q“, началник на техническия отдел на МИ-6, създател на много невероятни устройства за агент 007 |
Мод Адамс | Адреа Андеръс, помощница на Скараманга, убита за измяна, едно от момичетата на Бонд, с което той има любовна нощ |
Евре Вилшез | Ник Нак, дребният личен помощник на Скараманга |
Ричард Лу | Хай Фет, милионер, подпомогнат от Скараманга да построи завод за производство на електроенергия чрез „Солекс“ |
Джеймс Клифтон | Шериф Пипер |
Сун Тек Оу | Лейтенант Хип, агент на МИ-6 в Хонконг |
Марк Лорънс | Родни, американски гангстер, който е поканен от Скараманга за дуел |
Джеймс Косинс | Колтроп, експерт по стрелково оръжие |
Кармен ду Саутой | Саида, танцьорка в Бейрут |
Марн Мейтленд | Лазар, оръжейник от Макао, доставчик на златни куршуми за Скараманга |
При производството на филма между музикалния редактор Тони Брамвел и продуцента Албърт Броколи възниква конфликт, като всеки от тях настоява за своята кандидатурата за „заглавната“ песента. Брамвел желае тази песен да се изпълнява от Елтън Джон или от Кет Стивънс, а Броколи подкрепя кандидатурата на една малко известна шотландска певица „Лулу“ (с истинско име – Мери Макдоналд Маклафлин Лоури). Накрая е избрана Лулу, а музиката на песента отново е написана от Джон Бари. По-късно Бари коментира тази песен доста критично, считайки я за „слаба“.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.