Фестивал на италианската песен в Санремо

Фестива̀лът на италиа̀нската пѐсен в Санрѐмо (на италиански: Festival della canzone italiana di Sanremo), по-известен само като Фестивала в Санремо (Festival di Sanremo), е музикално събитие, провеждащо се ежегодно в северозападния крайбрежен град Санремо от 1951 г. насам без прекъсване.^[1]

Фестивал на италианската песен в Санремо Festival della canzone italiana di Sanremo
Лого на 73-тото издание от 2023 г. и театър „Аристон“ през 2018 г., в който фестивалът се провежда от 1977 г.
Информация
Място	Санремо, Италия
Основан	1951 г.
Основатели	Пиеро Бусети и Джулио Раци
Активни години	от 1951 г.
Жанр	поп
Организатор	Италианско радио и телевизия (RAI)
Сайт	rai.it/programmi/sanremo
Фестивал на италианската песен в Санремо в Общомедия

На него чрез специална комисия на Италианското радио и телевизия (RAI) се избира често победителят, който да представи Италия в Песенния конкурс „Евровизия“ същата година.

Към 2024 г. включително има общо 74 издания.

История

Създаване

Първообразът на фестивала води началото си още в края на 40-те години на XX век, когато в края на август 1948 и 1949 г. се провеждат двете издания на Фестивала на италианската песен във Виареджо по идея на журналиста Алдо Валерони. Победители са съответно Пино Москини със Serenata al primo amore („Серенада за първата любов“) и Нарчизо Париджи с Il topo di campagna („Селската мишка“), но мероприятието се преустановява през 1950 г. по финансови причини.^[2]

През лятото на 1950 г. началникът на Санремското казино Пиеро Бусети и диригентът на Оркестъра на Италианското радио и телевизия Джулио Раци обсъждат идеята за възобновяването на събитието и решават да сложат началото на конкурс, включващ неиздавани преди провеждането му песни. Така се заражда познатият днес Фестивал на италианската песен в Санремо, чието първо издание се състои на 29, 30 и 31 януари 1951 г. в сградата на казиното. Последният кръг от надпреварата се излъчва по радиостанцията „Рете Роса“ („Червена мрежа“) и в нея участват 20 песни, изпълнени само от трима изпълнители – Нила Пици (която побеждава), дует „Фазано“ и Акиле Толиани.

Оттогава на мероприятието вземат участие почти всички известни италиански певци и композитори от поп музиката. Той е сред най-значимите музикални събития както за Италия, така и за чужбина, тъй като се предава на живо по телевизията и по радиото, както и на Песенния конкурс „Евровизия“, на който (в повечето случаи) победителят от Санремо представя Италия. Именно по негов образец е създадена „Евровизия“ през 1956 г., както и редица фестивали от бившия Източен блок.

Въпреки множеството промени в регламента му през годините фестивалът по своята същност представлява надпревара между песни, избрани няколко месеца преди провеждането на фестивала от комисия, от специална комисия, оценяваща кандидатите. Песните съгласно регламента трябва да бъдат композирани от италиански автори и да бъдат изпълнени на италиански език (или на местните за Италия диалекти). На фестивала песните се изпълняват за пръв път публично от съответния изпълнител и ако някой от тях по един или друг начин ги разкрие предварително, се дисквалифицира. Същото се отнася и за песни, за които се открива, че са плагиатствани.

Гласуване

За песните се гласува чрез специални журита и/или чрез телевот и накрая се съобщават и награждават първите 3 песни, събрали най-много гласове (в някои случаи има само първо място) от главната категория, наричана през годините „Големи“ (Big), „Шампиони“ (Campioni) или „Артисти“ (Artisti), последната от които е била разделяна понякога на подкатегориите „Жени“ (Donne), „Мъже“ (Uomini), „Групи“ (Gruppi) и „Класически“ (Classic).

От 1984 г. насам се въвежда и категорията за новооткрити изпълнители, наричана „Млади“/„Младежи“ (Giovani) или „Нови предложения“ (Nuove proposte), която през годините се слива няколко пъти с главната в една обща.

Отразяване в България

Фестивалът в Санремо до 1989 година се предава ежегодно по Българската телевизия на запис, а от 1990 до 2000 г. последната конкурсна вечер се предава на живо по БНТ със симултантен превод на Ваньо Попов от италианската редакция на Радио България. След приключването на съответното издание победителите са обявявани в информационните бюлетини на БНР.

Певецът Димитър Йосифов има принос за разпространението на песните от фестивала през 60-те, 70-те и 80-те години, голяма част от които записва на италиански и български език. Многократно присъства на фестивала като журналист.

Музикалният редактор и водещ от БНР Здравко Петров изследва задълбочено историята на фестивала. От 2008 година е ежегоден негов кореспондент, акредитиран представител на БНР, отразяващ за БНР и БНТ фестивалните издания.^[1]

Място на провеждане

• Санремско казино – от 1951 до 1976 г.
• Театър „Аристон“ – от 1977 до 1989 г. и от 1991 г. насам
• Зала „Палафиори“ – само за 40-ото издание през 1990 г.

Фестивалът се провежда в залата на Санремското казино през януари до 1976 година, а от следващата 1977 г. се мести в театър „Аристон“ (с изключение на 40-ото му издание през 1990 г., когато е в зала „Палафиори“) и оттогава се провежда през най-често през февруари, а по-рядко – или март или април.

• 
  Санремското казино през 2018 г.
• 
  Залата в казиното през 2023 г.
• 
  Театър „Аристон“ отвън през 2018 г.
• 
  Сценографията на 62-рото издание през 2012 г.

Награди

През годините се присъждат няколко различни награди.

„Златен лъв“

Главната награда се нарича „Златен лъв“ или „Санремски лъв“ (на италиански: Leone d'oro или Leone di Sanremo) и статуетката представлява излят от злато лъв, точещ ноктите си по стъблото на палма. Присъжда се на победителя в категорията „Големи“ или „Шампиони“ и е най-престижната награда за италианските музиканти и изпълнители на поп музика.

Същият трофей, но от сребро се присъжда и на победителя в категорията за млади изпълнители по време на изданията, в които е включена.

От 2022 до 2024 г. се присъжда на победителя от вечерта за изпълнение на кавър на италианска песен.

Награда на критиката „Мия Мартини“

Наградата на критиката е въведена по време на 32-рото издание през 1982 г. по идея на трима журналисти, отразяващи музикалното събитие – Джо Алаймо (от венецианския вестник „Гадзетино“), Кристина Берета (от „Фамилия Кристиана“) и Санто Страти (от „Гадзета дел Пополо“).^[3] Създадена е с цел да се присъди на Мия Мартини за изпълнението ѝ на песента E non finisce mica il cielo („И няма край небето“) по текст и музика на Ивано Фосати. Макар певицата вече да е успяла да се наложи като име на италианската сцена от началото на 70-те години, първото ѝ участие на знаковото събитие е едва през тази година. Оттогава наградата се присъжда ежегодно на изпълнители, чиито песни имат висока музикална стойност според критиката, а с въвеждането и на категорията за млади изпълнители от 1984 г. се присъжда и за двете категории освен в редките случаи, когато са слети в една.

След внезапната смърт на певицата през месец май 1995 г. Пипо Аулиера, който е основателят на официалния ѝ почитателски клуб, наречен „При Мимѝ“ (на френски: Chez Mimì, чете се „Ше Мими“ – галеното име на Мия), заедно с журналистката към Италианското радио и телевизия Алба Калия и певицата Дори Геци организира подписка за това наградата да започне да носи нейното име. Идеята получава подкрепата на множество изпълнители, сред които се нареждат сестра ѝ Лоредана Берте, Мина, Лучано Павароти, Фабрицио де Андре, Лучо Дала, Ренато Дзеро и Франко Батиато. Тогавашният изпълнителен директор на фестивала и дългогодишен водещ Пипо Баудо одобрява идеята с довода, че освен че е първата, именно тя е дотогава единствената му трикратна носителка (през 1982, 1989 и 1990 г.). От 1996 г. нататък наградата носи името на Мия Мартини в нейна памет.^[3]

Награда за най-добър текст „Серджо Бардоти“

Присъжда се от 2013 г. от музикалната комисия на фестивала за песента с най-добър текст. Носи името на текстописеца Серджо Бардоти (1939 – 2007 г.), написал множество текстове на песни както за изпълнители, участвали в събитието, така и за такива извън надпреварата.

Награда за най-добра музикална композиция „Джанкарло Бигаци“

Въведена е през 2013 г., а от 2016 г. носи името на композитора и музикален продуцент Джанкарло Бигаци (1940 – 2012 г.), който е автор на множество известни италиански песни. Присъжда се от членовете на оркестъра на песента, която според тях има най-добър аранжимент.

Награда на пресцентъра на телевизията, радиото и мрежата „Лучо Дала“

Въведена е през 2001 г. първоначално под името Награда на пресцентъра на радиото и телевизията, а от 2013 г. в памет на певеца и композитор Лучо Дала, починал през 2012 г., носи неговото име. Присъжда се от журналистите на пресцентъра в театър „Аристон“.

• 
  Наградата „Санремски лъв“.
• 
  Мия Мартини през 1975 г.
• 
  Серджо Бардоти през 1974 г.
• 
  Лучо Дала през 2008 г.

Победители

Категория „Големи“ (Big) или „Шампиони“ (Campioni)

Нила Пици през 1951 г.

Доменико Модуньо през 1959 г.

Джилиола Чинкуети и Патрисиа Карли през 1964 г.

Серджо Ендриго и Роберту Карлус през 1968 г.

Адриано Челентано и Клаудия Мори през 1970 г.

Ива Дзаники през 1974 г.

„Матия Бадзар“ през 1978 г.

Друпи, Рикардо Фоли и Ромина Пауър с Ал Бано през 1982 г.

„Рики е Повери“ през 1985 г.

Анна Окса и Фаусто Леали през 1989 г.

Джорджа през 2011 г.

Елиза през 2012 г.

Франческо Габани през 2017 г.

Мамуд през 2019 г.

„Монескин“ през 2021 г.

На изданията от 1953 до 1971 г. (без това от 1956 г.) всяка песен се изпълнява по правило в две версии от двама различни изпълнители, като накрая се гласува за самата песен, а изпълнителите споделят едно и също място в крайната класация (в таблицата по-долу са посочени с тирета). Това правило отпада от изданията от 1972 г. нататък, като оттогава песните се изпълняват от един певец или група.

На изданията през 1990 и 1991 г. всяка италианска песен се изпълнява отново от двама изпълнители, но този път второто изпълнение е на чуждестранен изпълнител и с текст на съответния чужд език.

Издание	Година	Изпълнител	Песен
1-во	1951	Нила Пици	Grazie dei fiori („Благодаря за цветята“)
2-ро	1952		Vola, colomba („Лети, гълъбе“)
3-то	1953	Карла Бони – Фло Сандънс	Viale d'autunno („Есенен булевард“)
4-то	1954	Джорджо Консолини – Джино Латила	Tutte le mamme („Всички майки“)
5-о	1955	Клаудио Вила – Тулио Пане	Buongiorno, tristezza („Добър ден, тъга“)
6-о	1956	Франка Раймонди	Aprite le finestre („Отворете прозорците“)
7-о	1957	Клаудио Вила – Нунцио Гало	Corde della mia chitarra („Струни на моята китара“)
8-о	1958	Доменико Модуньо – Джони Дорели	Nel blu dipinto di blu („В обагрената в синьо синева“)
9-о	1959		Piove (ciao, ciao, bambina) („Вали (чао, чао, момиче)“)
10-о	1960	Тони Далара – Ренато Рашел	Romantica („Романтика“)
11-о	1961	Бети Къртис – Лучано Тайоли	Al di là („Отвъд“)
12-о	1962	Доменико Модуньо – Клаудио Вила	Addio… addio („Сбогом… сбогом“)
13-о	1963	Тони Ренис – Емилио Периколи	Uno per tutte („Един за всички жени“)
14-о	1964	Джилиола Чинкуети – Патрисиа Карли	Non ho l'età (per amarti) („Малка съм (да те обичам)“)
15-о	1965	Боби Соло – „Дъ Ню Кристи Минстрълс“	Se piangi, se ridi („Ако плачеш, ако се смееш“)
16-о	1966	Доменико Модуньо – Джилиола Чинкуети	Dio, come ti amo („Господи, колко те обичам“)
17-о	1967	Клаудио Вила – Ива Дзаники	Non pensare a me („Не мисли за мен“)
18-о	1968	Серджо Ендриго – Роберту Карлус	Canzone per te („Песен за теб“)
19-о	1969	Боби Соло – Ива Дзаники	Zingara („Циганка“)
20-о	1970	Адриано Челентано – Клаудия Мори	Chi non lavora, non fa l'amore („Който не работи, не прави любов“)
21-во	1971	Нада – Никола Ди Бари	Il cuore è uno zingaro („Сърцето е скитник“)
22-ро	1972	Никола Ди Бари	I giorni dell'arcobaleno („Дните на дъгата“)
23-то	1973	Пепино ди Капри	Un amore grande e niente più („Една голяма любов и нищо повече“)
24-то	1974	Ива Дзаники	Ciao, cara, come stai? („Здравей, скъпа, как си?“)
25-о	1975	Джилда	Ragazza del sud („Южно момиче“)
26-о	1976	Пепино ди Капри	Non lo faccio più („Няма да го направя пак“)
27-о	1977	„Хомо Сапиенс“	Bella da morire („Красива до смърт“)
28-о	1978	„Матия Бадзар“ с Антонела Руджеро	…e dirsi ciao („…и да си кажем „чао“)
29-о	1979	Мино Верняги	Amare („Да обичаш“)
30-о	1980	Тото Кутуньо	Solo noi („Само ние“)
31-во	1981	Аличе	Per Elisa („За Елиза“)
32-ро	1982	Рикардо Фоли	Storie di tutti i giorni („Всекидневни истории“)
33-то	1983	Тициана Ривале	Sarà quel che sarà („Ще бъде каквото ще бъде“)
34-то	1984	Ал Бано и Ромина Пауър	Ci sarà („Ще има“)
35-о	1985	„Рики е Повери“	Se m'innamoro („Ако се влюбя“)
36-о	1986	Ерос Рамацоти	Adesso tu („Сега ти“)
37-о	1987	Джани Моранди, Енрико Руджери и Умберто Тоци	Si può dare di più („Можем да дадем повече“)
38-о	1988	Масимо Раниери	Perdere l'amore („Да загубиш любовта“)
39-о	1989	Анна Окса и Фаусто Леали	Ti lascerò („Ще те оставя“)
40-о	1990	„Пух“	Uomini soli („Самотни мъже“)
41-во	1991	Рикардо Кочанте	Se stiamo insieme („Ако сме заедно“)
42-ро	1992	Лука Барбароса	Portami a ballare („Заведи ме на танци“)
43-то	1993	Енрико Руджери	Mistero („Загадка“)
44-то	1994	Алеандро Балди	Passerà („Ще мине“)
45-о	1995	Джорджа	Come saprei („Как бих могла“)
46-о	1996	Рон и Тоска	Vorrei incontrarti fra cent'anni („Искам да те срещна след сто години“)
47-о	1997	„Джалис“	Fiumi di parole („Потоци от думи“)
48-о	1998	Аннализа Минети	Senza te o con te („Без теб или с теб“)
49-о	1999	Анна Окса	Senza pietà („Безмилостно“)
50-о	2000	„Пикола Оркестра Авион Травъл“	Sentimento („Чувство“)
51-во	2001	Елиза	Luce (tramonti a nord-est) („Светлина (изгреви на североизток)“)
52-ро	2002	„Матия Бадзар“ със Силвия Медзаноте	Messaggio d'amore („Любовно съобщение“)
53-то	2003	Алексия	Per dire di no („За да кажа „не“)
54-то	2004	Марко Мазини	L'uomo volante („Летящият човек“)
55-о	2005	Франческо Ренга	Angelo („Ангел“)
56-о	2006	Джузепе Повия	Vorrei avere il becco („Ще ми се да имах човка“)
57-о	2007	Симоне Кристики	Ti regalerò una rosa („Ще ти подаря роза“)
58-о	2008	Джо Ди Тоно и Лола Понсе	Colpo di fulmine („Любов от пръв поглед“)
59-о	2009	Марко Карта	La forza mia („Моята сила“)
60-о	2010	Валерио Скану	Per tutte le volte che… („За всичките пъти, когато…“)
61-во	2011	Роберто Векиони	Chiamami ancora amore („Наричай ме пак „любов“)
62-ро	2012	Ема	Non è l'inferno („Не е адът“)
63-то	2013	Марко Менгони	L'essenziale („Същественото“)
64-то	2014	Ариза	Controvento („Срещу вятъра“)
65-о	2015	„Ил Воло“	Grande amore („Голяма любов“)
66-о	2016	„Стадио“	Un giorno mi dirai („Някой ден ще ми кажеш“)
67-о	2017	Франческо Габани	Occidentali's Karma („Кармата на западняците“)
68-о	2018	Ермал Мета и Фабрицио Моро	Non mi avete fatto niente („Не сте ми направили нищо“)
69-о	2019	Мамуд	Soldi („Пари“)
70-о	2020	Диодато	Fai rumore („Вдигай шум“)
71-во	2021	„Монескин“	Zitti e buoni („Тихи и послушни“)
72-ро	2022	Мамуд и Бланко	Brividi („Тръпки“)
73-то	2023	Марко Менгони	Due vite („Два живота“)
74-то	2024	Анджелина Манго	La noia („Скука“)

Категория „Млади“ (Giovani) или „Нови предложения“ (Nuove proposte)

Ерос Рамацоти през 1984 г.

Миета през 2016 г.

Лаура Паузини през 2007 г.

Андреа Бочели през 2019 г.

Анна Татанджело през 2013 г.

Ариза през 2009 г.

Джовани Какамо през 2018 г.

Ултимо през 2018 г.

Категорията е въведена през 1984 г. и през годините си променя името неколкократно:

• от 1984 до 1988 г. – „Нови италиански предложения“ (Nuove proposte italiane)
• 1989 г. – „Нови“ (Nuovi)
• от 1990 до 1993 г. – „Новости“ (Novità)
• от 1994 до 1997 г., 2000 г. и от 2014 до 2021 г. – „Нови предложения“ (Nuove proposte)
• 1998 и 1999 г., от 2001 до 2008 г., 2011 и 2013 г. – „Млади“ или „Младежи“ (Giovani)
• 2009 г. – „Предложения“ (Proposte)
• 2010 г. – „Ново поколение“ (Nuova generazione)
• 2012 г. – „Социално Санремо“ (Sanremosocial)

През 2004 г. и от 2022 до 2024 г. поради сливането на категориите в една обща няма победители от тази категория.

Издание	Година	Изпълнител	Песен
34-то	1984	Ерос Рамацоти	Terra promessa („Обетована земя“)
35-о	1985	Чинция Корадо	Niente di più („Нищо повече“)
36-о	1986	Лена Биолкати	Grande, grande amore („Голяма, голяма любов“)
37-о	1987	Микеле Дзарило	La notte dei pensieri („Нощта на мислите“)
38-о	1988	„Фючър“	Canta con noi („Пей с нас“)
39-о	1989	Миета	Canzoni („Песни“)
40-о	1990	Марко Мазини	Disperato („Отчаян“)
41-во	1991	Паоло Валези	Le persone inutili („Ненужни хора“)
42-ро	1992	Алеандро Балди и Франческа Алота	Non amarmi („Не ме обичай“)
43-то	1993	Лаура Паузини	La solitudine („Самота“)
44-то	1994	Андреа Бочели	Il mare calmo della sera („Спокойното вечерно море“)
45-о	1995	„Нери пер Казо“	Le ragazze („Момичетата“)
46-о	1996	Сирия	Non ci sto („Не съм съгласна“)
47-о	1997	„Паола е Киара“	Amici come prima („Приятели както преди“)
48-о	1998	Аннализа Минети	Senza te o con te („Без теб или с теб“)
49-о	1999	Алекс Брити	Oggi sono io („Днес съм аз“)
50-о	2000	Джени Би	Semplice, sai („Просто, нали знаеш“)
51-во	2001	„Гадзоза“	Stai con me (Forever) („Бъди с мен (завинаги)“)
52-ро	2002	Анна Татанджело	Doppiamente fragili („Двойно крехки“)
53-то	2003	Долченера	Siamo tutti là fuori („Всички сме там, навън“)
54-то	2004	Двете категории са слети в една обща.
55-о	2005	Лаура Боно	Non credo nei miracoli („Не вярвам в чудесата“)
56-о	2006	Рикардо Мафони	Sole negli occhi („Слънце в очите“)
57-о	2007	Фабрицио Моро	Pensa („Помисли“)
58-о	2008	„Сонора“	L'amore („Любовта“)
59-о	2009	Ариза	Sincerità („Искреност“)
60-о	2010	Тони Майело	Il linguaggio della resa („Езикът на отдаването“)
61-во	2011	Рафаел Гуалаци	Follia d'amore („Любовна лудост“)
62-ро	2012	Алесандро Казило	È vero (che ci sei) („Вярно е (че си тук)“)
63-то	2013	Антонио Маджо	Mi servirebbe sapere („Трябва ми да знам“)
64-то	2014	Роко Хънт	Nu juorno buono („Един хубав ден“)
65-о	2015	Джовани Какамо	Ritornerò da te („Ще се върна при теб“)
66-о	2016	Франческо Габани	Amen („Амин“)
67-о	2017	Леле	Ora mai („Сега никога“)
68-о	2018	Ултимо	Il ballo delle incertezze („Танцът на неувереностите“)
69-о	2019	Двете категории са слети в една обща.
70-о	2020	Лео Гасман	Vai bene così („Добре си така“)
71-во	2021	Гаудиано	Polvere da sparo („Барут за стрелба“)
72-ро	2022	Двете категории са слети в една обща.
73-то	2023
74-то	2024

Носители на Наградата на критиката „Мия Мартини“

Категория „Големи“ или „Шампиони“		Година (издание)	Категория „Млади“ или „Нови предложения“
Песен	Изпълнител		Изпълнител	Песен
E non finisce mica il cielo („И няма край небето“)	Мия Мартини	1982 (32-ро)	Категорията все още не е въведена.
Vacanze romane („Римска ваканция“)	„Матия Бадзар“ с Антонела Руджеро	1983 (33-то)
Per una bambola („За една кукла“)	Пати Право	1984 (34-то)	Сантандреа	La fenice („Феникс“)
Souvenir („Сувенир“)	„Матия Бадзар“ с Антонела Руджеро	1985 (35-о)	Манго	Il viaggio („Пътуването“)
			Кристиано Де Андре	Bella più di me („По-красива от мен“)
Rien ne va plus („Край на залозите“)	Енрико Руджери	1986 (36-о)	Лена Биолкати	Grande, grande amore („Голяма, голяма любов“)
Quello che le donne non dicono („Това, което жените не казват“)	Фиорела Маноя	1987 (37-о)	Паола Турчи	Primo tango („Първо танго“)
Le notti di maggio („Майските нощи“)		1988 (38-о)		Sarò bellissima („Ще бъда прекрасна“)
Almeno tu nell'universo („Поне ти в цялата вселена“)	Мия Мартини	1989 (39-о)	Миета	Canzoni („Песни“)
La nevicata del '56 („Снегът от '56-а“)		1990 (40-о)	Марко Мазини	Disperato („Отчаян“)
La fotografia („Снимката“)	Енцо Яначи и Уте Лемпер	1991 (41-во)	„Тимория“	L'uomo che ride („Човекът, който се смее“)
Pe' dispietto („Напук“)	„Нуова Компания ди Канто Популаре“	1992 (42-ро)	„Аеропланиталиани“	Zitti, zitti (Il silenzio è d'oro) („Тихо, тихо (мълчанието е злато)“)
Dietro la porta („Зад вратата“)	Кристиано Де Андре	1993 (43-то)	Анджела Баралди	A piedi nudi („Боса“)
Signor tenente („Лейтенанте“)	Джорджо Фалети	1994 (44-то)	„Бараона“	I giardini d'Alhambra („Градините на Алхамбра“)
Come saprei („Как бих могла“)	Джорджа	1995 (45-о)	Глория Бонавери	Le voci di dentro („Гласовете отвътре“)
La terra dei cachi („Страната на откачалките“)	„Елио е ле Сторие Тезе“	1996 (46-о)	Марина Рей	Al di là di questi anni („Отвъд тези години“)
…e dimmi che non vuoi morire („…и ми кажи, че не искаш да умреш“)	Пати Право	1997 (47-о)	Николо Фаби	Capelli („Коса“)
Dormi e sogna („Спи и сънувай“)	„Пикола Оркестра Авион Травъл“	1998 (48-о)	Ерамо и Пасаванти	Senza confini („Без граници“)
Aria („Въздух“)	Даниеле Силвестри	1999 (49-о)	„Куинториго“	Rospo („Жабок“)
Replay („Отначало“)	Самуеле Берсани	2000 (50-о)	„Литиум“	Noël („Ноел“)
			Джени Би	Semplice, sai („Просто, нали знаеш“)
Luce (tramonti a nord-est) („Светлина (изгреви на североизток)“)	Елиза	2001 (51-во)	Франческо Ренга	Raccontami („Разказвай ми“)
			Роберто Анджелини	Il signor Domani („Господин Утре“)
Salirò („Ще се кача“)	Даниеле Силвестри	2002 (52-ро)	„Аркинуе“	La marcia dei santi („Блатото на светците“)
Tutto quello che un uomo („Всичко онова, което човек“)	Серджо Камариере	2003 (53-то)	Патриция Лакуидара	Lividi e fiori („Синини и цветя“)
Crudele („Жестока“)	Марио Венути	2004 (54-то)	Двете категории са слети в една обща.
Colpevole („Виновен“)	Никола Ариляно	2005 (55-о)	Няма победител от тази категория.
Un discorso in generale („Общи приказки“)	Ноа, Карло Фава и квартет „Солис Стринг“	2006 (56-о)
Ti regalerò una rosa („Ще ти подаря роза“)	Симоне Кристики	2007 (57-о)	Фабрицио Моро	Pensa („Мислѝ“)
Vita tranquilla („Спокоен живот“)	Трикарико	2008 (58-о)	Франк Хед	Paraparà rarara („Парапара-рарара“)
Il paese è reale („Страната е истинска“)	„Афтърауърс“	2009 (59-о)	Ариза	Sincerità („Искреност“)
Ricomincio da qui („Започвам отначало оттук“)	Малика Аян	2010 (60-о)	Нина Дзили	L'uomo che amava le donne („Мъжът, който обичаше жените“)
Chiamami ancora amore („Наречи ме пак „любими“)	Роберто Векиони	2011 (61-во)	Рафаел Гуалаци	Follia d'amore („Любовна лудост“)
Un pallone („Топка“)	Самуеле Берсани	2012 (62-ро)	Ерика Му	Nella vasca da bagno del tempo („Във ваната на времето“)
La canzone mononota („Еднонотна песен“)	„Елио е ле Сторие Тезе“	2013 (63-то)	Ренцо Рубино	Il postino (Amami, uomo) („Пощальонът (Обичай ме, човече)“)
Invisibili („Невидими“)	Кристиано Де Андре	2014 (64-то)	Дзиба	Senza di te („Без теб“)
Adesso e qui (nostalgico presente) („Сега и тук (болезнено настояще)“)	Малика Аян	2015 (65-о)	Джовани Какамо	Ritornerò da te („Ще се върна при теб“)
Cieli immensi („Необятно небе“)	Пати Право	2016 (66-о)	Франческо Габани	Amen („Амин“)
Vietato morire („Умирането – забранено“)	Ермал Мета	2017 (67-о)	Малдестро	Canzone per Federica („Песен за Федерика“)
Almeno pensami („Поне ме мисли“)	Рон	2018 (68-о)	Аличе Кайоли	Specchi rotti („Счупени огледала“)
Argentovivo („Живак“)	Даниеле Силвестри	2019 (69-о)	Двете категории са слети в една обща.
Fai rumore („Надигни шум“)	Диодато	2020 (70-о)	„Еудженио ин Вия Ди Джоя“	Tsunami („Цунами“)
Mai dire «mai» („Никога не казвай „никога“)	Уили Пейоте	2021 (71-во)	Ронгоню	Lezioni di volo („Уроци по летене“)
Lettera di là dal mare („Писмо оттатък морето“)	Масимо Раниери	2022 (72-ро)	Двете категории са слети в една обща.
Splash („Цамбур“)	Колапеше и Димартино	2023 (73-то)
Pazza („Луда“)	Лоредана Берте	2024 (74-то)

• 
  Пати Право през 2013 г. Трикратна носителка (1984, 1997 и 2016 г.).
• 
  Даниеле Силвестри през 2010 г. Трикратен носител (1999, 2002 и 2019 г.).
• 
  „Матия Бадзар“ с Антонела Руджеро през 1978 г. Двукратни носители (1983 и 1985 г.).
• 
  Малика Аян през 2009 г. Двукратна носителка (2010 и 2015 г.).
• 
  Манго през 1985 г.
• 
  Фиорела Маноя и Паола Турчи с Наградата на критиката през 1988 г.
• 
  Рафаел Гуалаци през 2011 г.
• 
  Диодато през 2016 г. Носител едновременно на Голямата награда и на Наградата на критиката през 2020 г.

Източници

1. Здравко Петров. Феноменът Санремо – преди и сега: девети септември започва с два часа италианска музика от фестивала // Програма „Христо Ботев“ на БНР, 8 септември 2011 г. Посетен на 1 юни 2024 г.
2. Енрико Салвадори. Il Festival di Sanremo? Nacque… a Viareggio. «Cosa cantano questi pazzi?» // в. „Национе“. lanazione.it, 5 февруари 2020 г. Посетен на 1 юни 2024 г. (на италиански)
3. Касталдо Ди Чиро. Storia del Premio della Critica e della sua definitiva intitolazione a Mia Martini // universodimimi.it, 15 февруари 2023 г. Посетен на 1 юни 2024 г. (на италиански)

Външни препратки

• ((it)) Официален уебсайт на фестивала

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Festival di Sanremo и страницата Sanremo Music Festival в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.