Министерство на вътрешните работи на България

Министерството на вътрешните работи (съкратено МВР) е държавна институция на България с ранг на министерство.

Министерство на вътрешните работи
Сградата на МВР в София
Информация
Абревиатура	МВР
Основаване	5 юли 1879 г.*
Предходен орган	Министерство на вътрешните работи и народното здраве
Тип	министерство
Юрисдикция	България
Седалище	София, България
Бюджет	2,06 млрд. лева (2022)[1]
Отговорен министър	Атанас Илков, министър на вътрешните работи
Висшестоящ орган	Министерски съвет на България
Уебсайт	mvr.bg

Грижи се за защитата на вътрешната и на националната сигурност, за борбата с престъпността, опазването на обществения ред и други. ^[2] МВР се оглавява от политическо лице (министър), член на Министерския съвет на България. То е сред първите 6 български министерства, създадени на 5 юли 1879 г. (стар стил).

История

Пощенска картичка със служители от Пожарна команда – Варна, 1916

Създаване

Министерството на вътрешните работи/дела/ (МВР/Д/) започва да функционира от 5 юли 1879,^[3] когато с Указ № 1 княз Александър I Батенберг сформира Първото правителство на България. За министър-председател на България и първи министър на вътрешните работи е назначен Тодор Бурмов.

През 1925 г. по „Закона за администрацията и полицията“ е създадена и специална „Дирекция на полицията“, сред чиито отдели е и Държавна сигурност. През 1934 г. Министерството организира широкомащабна кампания за българизиране на названията на 1600 селища, носещи все още османски имена. На 10 септември 1944 година с Постановление № 1 Министерският съвет под натиска на комунистите създава т. нар. Народна милиция и ликвидира полицейската система на предишното правителство. В Народната милиция постъпват на работа хора, които са участвали в нелегалното комунистическо движение и имат заслуги за установяване на новата власт.

Структурни промени

От 27 декември 1968 г. с указ № 1156 Министерството на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) и Комитета за държавна сигурност се обединяват в Министерство на вътрешните работи и държавна сигурност (МВРДС). Година по-късно, на 5 април 1969 г., наименованието му е възстановено. Държавна сигурност съществува отделно съгласно два нормативни акта: Указ № 1670 от 1974 г. за Държавна сигурност и Указ № 1474 от 1974 г. за дейността на Държавна сигурност.

През 1991 г. се приема закон за реформа в системата на МВР. С този закон се отменят указите за Държавна сигурност и тя се премахва. Променя се наименованието от „Народна милиция“ на „Национална полиция“. През 1993 г. е приет нов „Закон за националната полиция“.

МВР на НРБ чества 40-годишнина на 18 декември 1984

През юни 2008 г. в МВР работят 63 000 служители, от които 47 000 полицаи, 8000 в пожарната и 5000 административни служители. ^[4]

Структура

Ръководство

Министър

• Звено за вътрешен одит
• Дирекция „Вътрешна Сигурност“

Заместник–министри (Политически кабинет)

Главен секретар

Основни структури

• Главна дирекция „Национална полиция“
  • Дирекция „Жандармерия“
  • Столична Дирекция на Вътрешните работи (СДВР)
  • Области Дирекции на МВР (ОД на МВР)
• Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП)
  • Областни сектори „БОП“
• Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) ^[5]
  • Ръководство: главен директор с трима заместници, двама от които са директори на дирекции
  • Дирекция „Държавен контрол и превантивна дейност“
    • Отдел „Държавен контрол“ с 4 сектора
    • Отдел „Превантивна дейност“ с 4 сектора
    • Отдел „Център за изследвания и експертизи“ с 2 сектора
  • Дирекция „Оперативни дейности“
    • Отдел „Интегрирана пожарогасителна и спасителна дейност“ с 3 сектора
    • Отдел „Национален оперативен център“ с 3 сектора
    • Сектори „Техника“ и „Доброволни формирования“
  • Структури на пряко подчинение на главния директор
    • Отдел „Координация и информационно-аналитична дейност“ с 2 сектора
    • Отдел „Човешки ресурси“ с 2 сектора
    • Отдел „Управление на собствеността“ с 2 сектора
    • Отдел „Международни проекти“ с 2 сектора
    • Отдел „Финанси“ с 2 сектора
    • Отдел „правно-нормативно обслужване“
    • Отдел „Международно сътрудничество, НАТО, ЕС и хуманитарни операции“
    • Сектор „Възстановяване и подпомагане“
    • Финансов контрольор
  • Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (СДПБЗН – София)
  • Регионални дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) в 27 области с примерна структура: ^[6]
    • Ръководство: директор
    • Сектор „Превантивна дейност“ с група
    • Сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ с група
    • Районни служби „Пожарна безопасност и защита на населението“, някои с разнесени участъци
    • Сектор „Административен“: информационно-аналитична дейност и административно обслужване, финансово осигуряване, управление на обществеността, човешки ресурси, системен оператор, отчетник, планиране на материали, домакин, огняр, чистач, пазачи.
• Главна дирекция „Гранична полиция“
  • Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари (РДГПА). Включва гранични полицейски управления (ГПУ) и гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП):
    • ГПУ София – ГКПП „Аерогара София“ Терминал 1 и Терминал 2
    • ГПУ Летище Варна – ГКПП „Аерогара Варна“ и ГКПП „Аерогара Горна Оряховица“
    • ГПУ Летище Бургас – ГКПП „Аерогара Бургас“
    • ГПУ Летище Пловдив – ГКПП „Аерогара Пловдив“
  • Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Русе
    • ГПУ Видин: ГКПП Видин с подпунктове ферибот, товарно пристанище и речна гара; База „Гранични полицейски кораби“ – Видин; ГКПП Лом
    • ГПУ Козлодуй – ГКПП Оряхово ферибот
    • ГПУ Сомовит – ГКПП Сомовит-Никопол с подпунктове товарно пристанище Сомовит и ферибот Никопол
    • ГПУ Свищов – ГКПП Свищов с подпунктове товарни пристанища Свищов и Свилоза и ферибот Свищов
    • ГПУ Русе – ГКПП Русе с подпунктове Дунав мост, централна ЖП гара, гара разпределителна, пристанище и ферибот
    • ГПУ Силистра – ГКПП Тутракан; ГКПП Силистра с подпунктове шосе, речна гара, яхтено пристанище и ферибот; ГКПП Кайнарджа – Липница; ГКПП Крушари
    • ГПУ Генерал Тошево – ГКПП Кардам с подпунктове шосе и гара и ГКПП Дуранкулак
  • Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Бургас
    • ГПУ Балчик – ГКПП Пристанище Балчик
    • ГПУ Варна – ГКПП Пристанище Варна с подпунктове: Варна-Изток (Морска гара Варна), Пристанище за генерални товари и яхтен пристан, Ферибот, Варна-Петрол, Варна-Леспорт, ТЕЦ Езерово и Варна-Запад
    • ГПУ Бургас – ГКПП Бургас с подпунктове Морска гара Бургас, Пристанище Бургас, Ферибот Бургас-Запад и Морска гара Несебър
    • ГПУ Царево – ГКПП Пристанище Царево
  • Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово
    • ГПУ Малко Търново – ГКПП Малко Търново
    • ГПУ Средец
    • ГПУ Болярово
    • ГПУ Елхово – ГКПП Лесово - Хамзабейли
    • ГПУ Свиленград – ГКПП Капитан Андреево - Капъкуле с подпунктове шосе и гара
  • Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян
    • ГПУ Ново село – ГКПП Капитан Петко войвода – Орменион
    • ГПУ Ивайловград – ГКПП Ивайловград - Кипринос
    • ГПУ Крумовград
    • ГПУ Момчилград – ГКПП Маказа - Нимфея
    • ГПУ Златоград – ГКПП Златоград
    • ГПУ Рудозем
    • ГПУ Доспат
    • ГПУ Гоце Делчев – ГКПП Илинден – Ексохи
    • ГПУ Петрич – ГКПП Кулата с подпунктове шосе и гара
  • Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Кюстендил
    • ГПУ Златарево – ГКПП Златарево – Ново село
    • ГПУ Благоевград – ГКПП Логодаж
    • ГПУ Гюешево – ГКПП Гюешево
  • Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман
    • ГПУ Олтоманци – ГКПП Олтоманци
    • ГПУ Трън – ГКПП Стрезимировци
    • ГПУ Калотина – ГКПП Калотина с подпунктове гара и шосе
    • ГПУ Чипровци – ГП Мартиново, Чипровци, Дива Слатина и Дълги Дел
    • ГПУ Белоградчик – ГП Салаш
    • ГПУ Брегово – ГКПП Връшка чука и ГКПП Брегово
• Специализиран отряд за борба с тероризма
• Дирекции
  • Дирекция „Миграция“
  • Дирекция „Инспекторат“
  • Дирекция „Координация и административно обслужване“
  • Дирекция „Обществени поръчки“
  • Дирекция „Отбранително-мобилизационна подготовка“
  • Дирекция „Правно-нормативна дейност“
  • Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“

• Специализирани административни дирекции
  • Дирекция „Български документи за самоличност“
  • Дирекция „Национална система 112“
  • Дирекция „Анализ и политики“
  • Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“
  • Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“
  • Дирекция „Информация и архив“
  • Дирекция „Комуникационни и информационни системи“
  • Дирекция „Международни проекти“
• Академия на МВР
• Медицински институт на МВР
• Институт по психология на МВР

Функции на основните структури

Главна дирекция „Национална полиция“

 Основна статия: Полиция на България

Главна дирекция „Национална полиция“ е национална специализирана структура за оперативно-издирвателна, превантивна, информационно-аналитична и организационна дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления с изключение на свързаните с организирана престъпна дейност.

Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“

 Основна статия: Главна дирекция за борба с организираната престъпност

Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ при Министерството на вътрешните работи на Република България е специализирана оперативно-издирвателна служба, противодействаща на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури.

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ има за задача да планира, организира, провежда, координира и контролира действията на служителите от своите структурни звена в цялата страна. ^[7]

Главна дирекция „Гранична полиция“

 Основна статия: Главна дирекция „Гранична полиция“

Главна дирекция „Гранична полиция“ е национална специализирана охранителна и оперативно-издирвателна структура на МВР за граничен контрол и охрана на държавната граница. Тя извършва контрол по спазването на граничния режим. Гранична полиция осъществява функциите си в граничната зона, зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав, другите гранични реки и водоеми. ^[8]

Академия на Министерство на вътрешните работи

 Основна статия: Академия на МВР

Академията на МВР е висше училище в Република България за подготовка на държавни служители за нуждите на Министерството на вътрешните работи.

Медицински институт на МВР

Медицинският институт на МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, научно-преподавателски и научно-приложен институт за осъществяване на дейността по здравеопазването в МВР. С решение на Министерски съвет Медицински институт (МИ) на МВР е определен за университетска болница за срока на акредитационната му оценка.

Лечебните заведения за болнична помощ на МИ на МВР работят по договори с НЗОК и НОИ, което позволява наред с лицата, имащи право да бъдат лекувани в МИ на МВР, съгласно Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР), така и да бъде оказвана високо-квалифицирана медицинска помощ и на други граждани. ^[9]

Главни секретари на МВР

Званията са към датата на заемане на длъжността:

• полковник (ген.-майор от 23.11.1990) Тодор Бояджиев: 29 март 1990 – 26 март 1991 г.
• генерал-майор Людмил Маринчевски: 26 март – 31 декември 1991 г.
• генерал-майор Богомил Бонев: февруари 1992 – януари 1993 г.
• Коста Богацевски: 22 януари 1993 – 28 октомври 1994 г.
• Георги Ламбов: 28 октомври 1994 – 19 февруари 1997 г.
• полковник (ген.-майор от 7.07.1997) Божидар Попов: 19 февруари 1997 – 22 август 2000 г.
• генерал-майор Славчо Босилков: 22 август 2000 – 1 септември 2001 г.
• полковник (ген.-майор от 2002; ген.-лейтенант от 2004) Бойко Борисов: 14 септември 2001 – 21 септември 2005 г.
• генерал-майор Иван Чобанов: от 19 май 2005 до юни 2005 г. временно изпълняващ длъжността
• генерал-лейтенант Илия Илиев: 21 септември 2005 – 28 ноември 2007 г.
• генерал-лейтенант Валентин Петров – от 28 ноември 2007 -30 април 2008 г. временно изпълняващ длъжността
• главен комисар Павлин Димитров: 30 април – 2 септември 2008 г. временно изпълняващ длъжността
• главен комисар Калин Георгиев: 2009 – 7 юни 2013 г.
• главен комисар Светлозар Лазаров: 7 юни 2013 – 11 март 2015 г.
• главен комисар Георги Костов: 11 март 2015 – 22 февруари 2017 г.
• главен комисар Георги Арабаджиев: 24 февруари-9 май 2017 г. изпълняващ длъжността
• главен комисар Младен Маринов: 9 май 2017 – 20 септември 2018 г.
• главен комисар Христо Терзийски: 20 септември – 18 декември 2018 г. изпълняващ длъжността, назначен със заповед на министъра на вътрешните работи
• главен комисар Ивайло Иванов: 18 декември 2018 – 14 май 2021 г.
• главен комисар Стоян Темелакиев: 14 май 2021 г. – 5 август 2021 г. изпълняващ длъжността
• главен комисар Петър Тодоров – от 5 август 2021 – 8 септември 2023 г.
• главен комисар Живко Коцев – от 8 септември 2023 г.

Функции на главния секретар

Главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството и е държавен служител. Той:

1. планира, организира и контролира основните дейности на МВР и отговаря за изпълнението им;
2. организира и контролира взаимодействието между основните структури на МВР при извършване на основните дейности;
3. осъществява взаимодействие с други държавни органи и организации, както и със съответните структури с полицейски правомощия на други държави и с международни органи и организации при изпълнение на основните дейности;
4. издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си.

Главният секретар на МВР се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет.^[10]

Звания и отличителни знаци в МВР

Служба		ПАГОНИ
	чин	Комисар	Главен Инспектор	Старши Инспектор	Инспектор I степен	Инспектор II степен	Инспектор III степен	Командир на отделение	Полицай I степен (Старши полицай)	Полицай II степен	Полицай III степен (Младши полицай)
Охранителна полиция	парадна униформа
	всекидневна униформа
Гранична полиция	парадна униформа
	всекидневна униформа
Жандармерия	парадна униформа
	всекидневна униформа

Вижте също

• Министър на вътрешните работи на България
• Главна дирекция „Национална полиция“
• Главна дирекция за борба с организираната престъпност
• Държавна агенция „Национална сигурност“

Външни препратки

• Министерство на вътрешните работи Архив на оригинала от 2022-04-02 в Wayback Machine., Официален сайт
• Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи Архив на оригинала от 2013-03-10 в Wayback Machine.
• Министерство на Вътрешните Работи Архив на оригинала от 2013-03-09 в Wayback Machine. Паметници на културата от национално значение в София
• Агенти на ДС са се преквалифицирали в разследващи полицаи Архив на оригинала от 2014-02-22 в Wayback Machine., COMDOS – Закон за досиетата, 12 февруари 2014 г.
• Истината за престъпността в България в края на комунизма Документи – МВР, Държавна сигурност.com, 28 юли 2014 г.

Литература

• Министерства на вътрешните работи Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine. – списък от сайта на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към Народното събрание.

Бележки

1. https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=170229
2. Закон за МВР – чл. 6
3. „Михаил Миков: Oбществото очаква от нас служба в името на гражданите“ // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 5 юли 2008 г. Посетен на 26 май 2013 г.
4. „В МВР работели 63 хил. души“ // dnevnik.bg. Икономедиа АД, 25 юни 2008 г. Посетен на 26 май 2013 г.
5. Структура на ГДПБЗН Архив на оригинала от 2023-03-05 в Wayback Machine., сайт на МВР.
6. Структурна схема на РДПБЗН – Шумен Архив на оригинала от 2022-03-02 в Wayback Machine., сайт на МВР.
7. Услуги от ГДПБЗН Архив на оригинала от 2023-02-04 в Wayback Machine., сайт на МВР.
8. Главна дирекция „Гранична полиция“ Архив на оригинала от 2023-03-05 в Wayback Machine., сайт на МВР.
9. Медицински институт на МВР Архив на оригинала от 2021-04-12 в Wayback Machine., сайт на МВР.
10. Закон за МВР