АК Милан
италиански футболен клуб / From Wikipedia, the free encyclopedia
АК „Милан“ (на италиански: Associazione Calcio Milan, Асочационе Калчо Милан, или Футболно дружество „Милан“), познат като „Милан“, е италиански футболен отбор от Милано, основан на 13 декември 1899 г.[4][5] „Милан“ дели четвъртото място с „Бока Хуниорс“ в класацията за спечелени международни трофеи, което го прави един от най-успешните и титулувани клубове в историята на футбола. Носител е на 4 Интерконтинентални (Междуконтинентални)/Световни клубни купи, 5 Суперкупи на Европа, 7 Купи на европейските шампиони/Шампионска лига и 2 Купи на носителите на национални купи. „Милан“ е първият италиански и третият изобщо в историята отбор (след „Реал Мадрид“ и „Бенфика“), спечелил Купата на европейските шампиони (1962/63).
Милан | ||||
Associazione Calcio Milan | ||||
Емблема на футболния клуб | ||||
Прозвище | „росонерите“ „дяволите“ | |||
---|---|---|---|---|
Основан | 13 декември 1899 г.; преди 124 години (1899-12-13) | |||
Държава | Италия | |||
Стадион | „Сан Сиро“ | |||
Капацитет | 80 018 | |||
Собственик | RedBird Capital Partners (99,93%)[1][2] Други акционери (0,07%)[3] | |||
Президент | Паоло Скарони | |||
Старши треньор | Стефано Пиоли | |||
Първенство | Серия А | |||
2023/24 | 2-ро | |||
Уебсайт | Официален сайт | |||
Екипи и цветове | ||||
| ||||
АК Милан в Общомедия |
„Милан“ е единственият отбор, класирал едновременно трима свои играчи в челната тройка на класацията за Златната топка за най-добър футболист на Европа – Марко ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард през 1988 г. и Марко ван Бастен, Франко Барези и Франк Рейкард през 1989 г. На национално ниво „Милан“ има 19 шампионски титли, 5 национални купи и 7 суперкупи на Италия, и е първият отбор, спечелил шампионата на страната (във формат национална дивизия) без допусната загуба (1991/92).[6]
Според статистически сондаж на „Demos & Pi“ от септември 2015 г. „Милан“ е трети в Италия по брой привърженици – 14 % от общия брой интервюирани.[7]
Най-често срещаните прякори на „Милан“ са „росонерите“ и „дяволите“, а неговите привърженици и тези на градския му съперник „Интер“ обикновено се наричат помежду си „братовчедите“.