Микмаки
From Wikipedia, the free encyclopedia
Микмаки (Mi'kmaq, Míkmaq, Micmac; в Квебек Mi'gmaq) са голям северноамерикански индиански народ, населяващ Североизточна Нова Англия и канадските крайморски провинции Нова Скотия, Квебек, Остров Принц Едуард и Ню Брънзуик. В началото на 21 век наброяват около 65 000 души, от които приблизително 1/3 все още говорят родния си език микмак, класифициран към алгонкинското езиково семейство. Нацията микмаки е официално призната от федералните правителства на Канада и САЩ. Повечето микмаки живеят в 69те резервата, създадени за тях – 1 в Мейн, 18 в Ню Брънзуик, 1 на Нюфаундленд, 44 в Нова Скотия, 2 на остров Принц Едуард и 3 в Квебек. Много микмаки живеят извън резерватите, организирани в 16 общини – 7 на Нюфаундленд, 6 в Нова Скотия и 3 на остров Принц Едуард. През 2011 г. канадското правителство допълнително дава федерално признание на нацията куалипу на Нюфаундленд. На 31 август 2010 г. правителствата на Канада и Нова Скотия подписват историческо споразумение с нацията микмаки за съблюдаване на договореност, при която правителствата трябва да се консултират с Великия съвет на микмаките, преди да се ангажират с някакви дейности или проекти, които засягат по някакъв начин племето. В канадската провинция Нова Скотия месецът, посветен на историята на микмаките, е октомври.