Мекане
From Wikipedia, the free encyclopedia
Мекане е явление в западните говори на българския език, при което формата за първо лице множествено число на глаголите от I и II спрежение се образува с окончанието „-ме“ (примери: говориме, ядеме).
Според правилата на литературния български език мекането в писмен вид е неправилна диалектна форма, защото глаголите от първо и второ спрежение в 1 лице множествено число се окончават на „-м“ (ядем, пишем), а не на „-ме“ (ядеме, пишеме). Според правилата на македонската литературна норма, окончанието „-ме“ е граматически правилното (мислиме).
Мекането не бива да се бърка с другото явление наречено мекане – мекото произношение на някои съгласни, известно в разговорния език като говорене на меко.