From Wikipedia, the free encyclopedia
Марксическата икономика, марксическата политическа икономика или марксическата икономическа теория са икономическите теории върху функционирането на капитализма, базирани на работите на Карл Маркс. Поддръжниците на марксическата икономика, особено в академията, я разграничават от марксизма като политическа идеология и социологическа теория, твърдейки, че подходът на Маркс към разбирането на икономиката е интелектуално независим от неговата защита на революционния социализъм и неговата вяра в пролетарската революция [1]. От друга страна, няма как да се отрича причинно-следствената връзка между марксическата икономическа теория и марксизма, понеже като идеология същият представя един цялостен светоглед – най-вече в сферата на политическата икономия. Поддръжниците на марксическата икономика смятат икономическите теории на Маркс за основа на една пълна с възможности интелектуална рамка и за алтернатива на много по-конвенционалната неокласическа икономика. В същото време те не базират своя анализ изключително и само върху работите на Маркс и/или другите известни марксисти, но използват широк обхват от марксистки и дори не-марксистки източници.
Икономиката на Маркс започва с работата на най-добре известните икономисти за тогава, а именно британските класически икономисти, сред тях Адам Смит, Томас Малтус и Давид Рикардо.
Смит в Богатството на народите твърди, че най-важната характеристика на пазарната икономика е, че тя позволява бърз растеж на продуктивните възможности. Смит твърди, че растящият пазар стимулира по-голямо „разделение на труда“ (тоест специализацията на бизнеси и работещи) и това, на свой ред, води до по-голяма продуктивност. Макар че Смит като цяло казва малко за работниците, той все пак отбелязва, че това задълбочаване на разделението на труда може в някакъв момент да доведе до вреда за онези, чиито работи стават все по-тясно и по-тясно специализирани. Но смит поддържа, че лесе-фер икономиката естествено ще се самокоригира с времето.
Маркс следва Смит като твърди, че най-съществената (и вероятно единствена) полза като икономическо следствие от капитализма е бързият растеж в продуктивните възможности. Маркс обаче предполага, че с по-голямата продуктивност на капитализма работниците ще бъдат ощетени и тази продуктивност в крайна сметка ще им причини вреда.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.