Македонска имиграция в България
From Wikipedia, the free encyclopedia
Македонската имиграция в България е съставна част от населението в страната. Формира се в продължение на дълги години, отначало като част от процесите на миграция в границите на Османската империя, но най-масовите преселения към България стават бежанските вълни от Македония в периода от края на XIX век до средата на XX век, които са в резултат на потушени въстания и масовите гонения срещу македонските българи.
Голяма част от имиграцията се съсредоточава в София и другите големи градове на България и активно се включва в културно-обществените и политическите дейности в страната. Много македонски имигранти заемат ръководни позиции в българската армия, политическите партии и вестникарски редакции, участват пряко в ръководството на страната, като така на практика влияят осезателно върху вътрешната и външната политика на България. Основното брожение е по решаването на македонския въпрос, във връзка с което се провеждат войните за национално обединение на България (1912-1918). Голямата част от македонската емиграция запазва българската си национална идентичност, но в резултат на различни процеси малка част от нея участва във формиране на политическата идея за самостоятелна македонска идентичност.
След демократичните промени от 1989 г. наследниците на македонските имигранти продължават да имат обществено и политическо влияние в страната. Нейното наличие се разглежда от някои националистически кръгове в Северна Македония като доказателство за съществуване на македонско малцинство в България.