Магнус I

Магнус I (на норвежки: Magnus Olavsson), повече известен като Магнус Добрия (на норвежки: Magnus den gode), (ок. 1024 – 25 октомври 1047), е крал на Норвегия от 1035 г. и на Дания от 1042 г., управлявал и двете кралства до смъртта си. Син на Свети Олаф II и на неговата наложница Алвхилда, той бил единствен син на Свети Олаф, който имал само дъщеря от брака си със съпругата си Астрид Олофсдотер.

Магнус I
крал на Норвегия
Магнус I, рисунка от 19 в.
Информация
Управление	1035 – 1047
Роден	1024 г. Норвегия
Починал	25 октомври 1047 г. (23 г.)
Предшественик	Кнут Велики
Наследник	Харалд Хардроде
Семейство
Баща	Свети Олаф II
Магнус I в Общомедия

След смъртта на баща си през 1028 г. Магнус напуска заедно с майка си Норвегия и се завръща през 1035 г., за да седне на престола едва 11-годишен.

Умира от болест на 25 октомври 1047 г. в Ютланд докато воюва с разбунтувалите се датчани водени от Свен II. Посочва като свой наследник на датския трон същия Свен II, а на норвежкия престол – своя чичо Харалд Хардроде, когото година по-рано бил приел като равноправен регент. Погребан е до баща си Свети Олаф в катедралата в Тронхайм, наричан по онова време Нидарос. Оставя една дъщеря на име Рагнхилда Магнусдатер (родена от наложница, чието име не е известно).

Библиография

• Morten, Øystein (2001), Magnus den gode, Spartacus/Saga Bok, ISBN 978-82-430-0582-2

Външни препратки

• Saga of Magnus the Good Архив на оригинала от 2006-06-21 в Wayback Machine.

Кнут Велики

→

Крал на Норвегия Крал на Норвегия (1035 – 1047)

→

Харалд Хардроде