Арабско завоюване на Иберийския полуостров
From Wikipedia, the free encyclopedia
Арабско-ислямското (срещано и като мавърско) завладяване на Иберийския полуостров е военна кампания на нахлуващи от Африка арабски и берберски племена, предвождани от умаядски военачалници, на територията на Пиренейския полуостров в периода от 711 до 788 г.
Арабско завоюване на Иберийския полуостров | |||
Арабски завоевания | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 711 – 788 г. | ||
Място | Пиренейски полуостров; днешна Франция | ||
Резултат | Унищожаване на Вестготското кралство; установяване на независим Кордобски емират начело с Абд ал-Рахман I | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Арабско завоюване на Иберийския полуостров в Общомедия |
По време на управлението на халиф Ал-Уалид I от династията Умаяди, през април или май 711 г. ислямски войски, съставени предимно от бербери от Северна Африка и предвождани от Тарик ибн Зияд, прекосяват Гибралтарския пролив. След като побеждават вестготите на Родерих в решителната битка при Гуадалете през юли, Тарик получава подкрепления от страна на своя командир Муса ибн Нусаир и продължава похода си на север. Към 717 г., арабско-берберските войски пресичат Пиренеите и навлизат в Септимания. Те продължават да завземат територии в Галия до 759 г. В резултат на нахлуването е унищожено Вестготското кралство и е установен независим Кордобски емират начело с Абд ал-Рахман I (управлявал 756 – 788 г.), който завършва обединението на ислямските територии на Иберийския полуостров, които получават името Андалус. Тази кампания бележи най-западната точка на разширение на Умаядския халифат и на исляма в Европа.