From Wikipedia, the free encyclopedia
Лайшманиозите са група трансмисивни протозойни заболявания при човека и бозайниците, които се характеризират с тежки поражения на вътрешните органи (висцерална лайшманиоза) или поражения на кожата и лигавиците (кожна и кожно-лигавични форми). Причиняват се от едноклетъчните паразити от род Leishmania. Преносители на възбудителите на заболяването са пясъчни мухи от родовете Флеботомус, Lutzomyia, Psychodopygus и Pintomyia. Заболяването има природна и синантропна огнищност в много страни с тропичен, субтропичен и умерен климат.
Сред животните най-често се поразява кучето. Заболяването се изразява с поражения по кожата и лигавиците, с увреждания и увеличаване на черния дроб, далака и лимфните възли, анемия и общо отслабване на болния организъм.
Формите на заболяването при хора и животни зависят от вида и подвида на причинителя, както и географското разположение. В зависимост от това се наблюдават три основни форми:
Вид лайшмания | Преносители | Разпространение | Забележка | |||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Висцерална лайшманиоза | ||||||||||||||||||||
Leishmania donovani donovani | Phlebotomus argentipes | Индия | Индийски тип | |||||||||||||||||
Leishmania donovani chinensis | Phlebotomus chinensis | Китай | Китайски тип | |||||||||||||||||
Leishmania donovani infantum | Phlebotomus perniciosus, Phlebotomus caucasius, Phlebotomus ariasi, Phlebotomus tobbi, Phlebotomus major, Phlebotomus perfilievi | Страни от Средиземноморието, Южна Европа, Северна Африка, Малта | Средиземноморски тип | |||||||||||||||||
Leishmania donovani infantum | Phlebotomus orientalis, Phlebotomus martini, Phlebotomus celiae | Предна и Средна Азия | Централноазиатски тип | |||||||||||||||||
Leishmania donovani arcibaldi | Phlebotomus caucasius, Phlebotomus chinensis, Phlebotomus mongoliensis, Phlebotomus candelaci, Phlebotomus pappatasi | Судан, Кения | Африкански (Судански) тип | |||||||||||||||||
Leishmania donovani chagasi | Lutzomyia longipalpis | Централна и Южна Америка | Американски тип | |||||||||||||||||
Кожна лайшманиоза | ||||||||||||||||||||
Leishmania tropica major | Phlebotomus pappatasi | Туркменистан, Иран | ||||||||||||||||||
Leishmania tropica minor | Phlebotomus caucasius, Phlebotomus pappatasi | Страни от района на Средиземноморието | ||||||||||||||||||
Leishmania aethiopica | Phlebotomus sergenti, Phlebotomus caucasius, Phlebotomus longipes, Phlebotomus pedifer | Предна и Средна Азия, Закавказието и Етиопия | ||||||||||||||||||
Кожно-лигавична лайшманиоза | ||||||||||||||||||||
Leishmania mexicana mexicana | Lutzomyia olmeca | Мексико, Гватемала, Хондурас | ||||||||||||||||||
Leishmania mexicana sonensis | Lutzomyia flaviscutellata | Бразилия в района на Амазонка | ||||||||||||||||||
Leishmania mexicana mexicana | Видове от Lutzomyia и Pintomyia | Венецуела, Бразилия, Мексико, Боливия | Дифузна | |||||||||||||||||
Leishmania brasiliensis brasiliensis | Lutzomyia panamensis, Lutzomyia paraensis, Lutzomyia welcomei, Lutzomyia trapidoi и от род Psychodopygus | Панама, Бразилия, Перу, Еквадор, Боливия, Парагвай, Колумбия | Форма еспундия | |||||||||||||||||
Leishmania brasiliensis quyanensis | Lutzomyia quyanensis | Панама, Гвиана, Бразилия | ||||||||||||||||||
Leishmania brasiliensis peruviana | Видове от Lutzomyia и Pintomyia | Перу, Боливия | Форма ута |
Описания на лезии сходни на кожната лайшманиоза са открити в надписи от глинени плочки от времето на цар Ашурбанипал от 7 век пр.н.е. Вероятно някои от тях пресъздават още по-ранни текстове 1500 - 2500 г. пр.н.е. Лекари от мюсюлманския свят, включително и Авицена през 10 век, дават подробно описание на болестта като я нарича „Болест от Балх“.[1] През 1756 г. диагностицирайки и лекувайки пациент от турски произход Александър Ръсел прави и първото подробно клинично описание на болестта. Лечителите от Индустан наричат болестта kala-azar (произнася се кала азар, на урду, хинди и хиндустани фразата се превежда „черна треска“, от kālā – черен и āzār – треска или болест). В Америка доказателство за кожна форма на заболяването от древността са откривани в Еквадор и Перу. Изразяват се в изображения на хора с кожни лезии и изкривени лица по глинени съдове от 1 век. Текстове от 15 – 16 век от испанските колониалисти споменават за заболяване наричано „Треска от долината“, „Андска треска“ или „Бяла проказа“, които вероятно описват кожната лайшманиоза.[2]
Остава неясен въпроса кой пръв открива причинителят на лайшманиозата. Хирургът Дейвид Кънингам от Британската индийска армия вероятно вижда за пръв път лайшманиите през 1885 г., без обаче да направи връзка с болестта.[3][4] Пьотр Боровски, руски военен хирург работил в Ташкент, провежда изследвания в областта на етиологията на ориенталската болест в район, където местните я наричат „Сартовска язва“. През 1898 г. публикува първото точно описание на причинителя. Резултатите от изследването му са публикувани през 1989 г. в малко известно военномедицинско руско списание и неговото откритие не е международно признато приживе.[5] Боровски пръв открива протозойния характер на възбудителя (не бактериален), което дава възможност да се разработят основните принципи на епизоотологията, лечението и профилактиката. През 1901 г., Уилям Лайшман идентифицира организми в натривки, взети от далак на пациент, починал от „Дум-дум треска“ (Дум дум е градче и център на област в близост до Калкута). Лайшман предполага, че това са трипанозоми, открити в Индия.[6] Няколко месеца по-късно, капитан Чарлз Донован потвърждава констатацията на Лайшман при натривки от пациент в Мадрас, а микроорганизмите са наречени „телца на Лайшман-Донован“.[7] Роналд Рос предполага, че тези телца представляват вътреклетъчната форма на нов паразит, който нарича Leishmania donovani.[8] Връзката между висцералната форма на лайшманиоза (Кала-азар) и Leishmania donovani е окончателно потвърдена от Чарлз Бентли.[9] По време на съюзническото настъпление в Сицилия през Втората световна война лайшманиозата се превръща в сериозен проблем сред съюзническите войски. Благодарение на изследователската дейност на Леонард Гудуин в този период е въведено ефективното лечение с препарата пентостам.[10]
Значението за човечеството на лайшманиозата е голямо. Заболяването е широко разпространено, протича тежко и се характеризира с висока смъртност. По данни на СЗО за периода 1950 – 1965 г. от регистрираните случаи на заболели хора смъртните случаи надхвърлят 11%. Ежегодно броят на заболелите варира от 0,7 до 1,2 млн. от кожна и мукокутанна лайшманиоза и от 0,2 до 0,4 млн. души от висцерална форма. Заедно с регистрираните и неизлекувани хора от предни години към всеки един момент днес в света болните от лайшманиоза са около 12 млн.[11].
Заболяването е регистрирано в около 90 страни по света[12]. Наблюдава се обаче значителна концентрация на заболяемостта от различните форми в отделни региони по света. Така например около 90% от всички случаи на висцерална лайшманиоза се регистрират в Бангладеш, Бразилия, Индия, Непал и Судан. Същият процент от случаите на мукокутанната форма се регистрират в Боливия, Бразилия и Перу. При кожната форма на лайшманиозата отново около 90% от случаите са концентрирани в Афганистан, Бразилия, Иран, Перу, Саудитска Арабия и Сирия[13].
България се смята за северната граница на разпространение на лайшманиозата в Европа. Срещат се висцералната и кожната форма. В страната се срещат различни видове флеботомуси, което със затопляне на климата позволява заболяването безпроблемно да поразява нови територии на север. В исторически план лайшманиозата е била бич сред населението на Македония в периода на управлението и през Втората световна война. В Южна България са се срещали спорадични случаи сред населението като най-често са заболели хора от областите Ямбол, Стара Загора и Хасково. Със създаването на повече възможности за пътувания на хора и животни в Южна Европа и други огнищни райони на света случаите на регистрация на заболяването при хора и животни в България стават повече, включително и в северната и част[14], а крайните югозападни райони могат да се превърнат в трайни природни огнища[15].
Въпреки че дълги години преди това съществуват сведения за наличие на лайшманиоза в България, при куче заболяването е доказано едва през 2006 г. Това става от доц. д-р Илия Цачев – преподавател в Тракийски университет[16].
Лайшманиозите се причиняват от паразити принадлежащи на род Leishmania. Родът е представен с десетки видове, но само четири са сочени като сигурни причинители на заболяването:
Лайшманиите са вътреклетъчни паразити и се размножават чрез двойно делене. Първоначално започва да се дели кинетопластът, а после ядрото и цитоплазмата. В резултат на деленето, в една клетка паразитите достигат няколко десетки и при разрушаването и се разполагат и извънклетъчно. При оцветяване по Романовски – Гимза цитоплазмата е в светлосин цвят, а ядрото и кинетопластът се оцветяват в червено-виолетово.
Лайшманиите са облигатни паразити. Извън кръвта на човека и животните са неустойчиви. В своето развитие паразитите преминават през две форми – лайшманийна и лептомонадна:
Пясъчните мухи, преносители на лайшманиите, се заразяват при смукане на кръв от болни хора или животни. В стомахчето след няколко часа амастиготите се превръщат в промастиготи (камшичести). Размножават се и се локализират в глътката. Така за 5 – 8 дни стават заразоспособни. При смукане на кръв от хапещите насекоми, посредством хоботчето си вкарват през кожата промастиготи и заразяват организма. Промастиготите бързо се размножават и инвазират локалните тъканни клетки, a по кръвен път – и други органи и се превръщат в амастиготи[17].
Преносители са различни видове пясъчни мухи. Всяка лайшмания се е адаптирала екологично към различен вид хапеща мушица. Преносителите са строго специфични за различните региони на света. В средното черво на насекомите лептомонадните форми се размножават и след това връщат през хранопровода до фаринкса. При кръвосмучене инокулират паразита в гръбначните животни. Заразяване може да настъпи и при размачкване на насекомо носител върху наранена кожа или лигавица. Естествен резервоар на инвазията са диви хищни животни, безстопанствени кучета, а също и гризачи, в чиито дупки се размножават насекомите преносители.
Освен при ухапване от заразено насекомо при хора е възможно заразяване с лайшманиоза да настъпи и след кръвопреливане и трансплантация на органи.
Промастиготите на лайшманиите се размножават в храносмилателния тракт на женските пясъчни мухи. Приблизително за около седмица се придвижват към горните отдели на храносмилателната система към глътката като затапват лумена на канала и се секретират навън под формата на гел. Когато пясъчните мухи хапят своя жертва те отделят слюнка на мястото на ухапване. Заедно с нея в раната проникват множество промастиготи на лайшманиите.[18] При едно ухапване средно в раната проникват от 100 до 1000 промастигота.[19]
Първи на мястото на увреждането пристигат полиморфоядрени неутрофили, които фагоцитират паразитите. В неутрофилите лайшманиите не се размножават и не се превръщат в амастиготи. За тази цел при обезвреждането на нуетрофилите от организма при фазата на апоптоза те се унищожават от макрофагите. Лайшманиите постъпват в макрофагите и не предизвикват иммунен отговор.[20] По този начин макрофагите стават основните гостоприемникови клетки в организма на бозайниците. В макрофага лайшманиите се трансформират във вътреклетъчна морфологична форма, наречена амастиготи. Тук те са обвити от паразитофорни вакуоли, които се образуват от сливането на първичните фагозоми c лизозоми и ендозоми. При трансформацията в амастиготи се наблюдава промяна в морфологията като продълговатите промастиготи с дълго камшиче се превръщат в овални амастиготи с късо камшиче и промяна на метаболизма с цел приспособяването на паразита в оцеляването в кисела среда. Трансформацията се извършва за два до пет дни. Вътре във вакуолите амастиготите бързо се размножават и така всеки жизнен цикъл заема около едно денонощие.
При кожните форми на лайшманиозата инфилтратът се образува в кожата и включва преимуществено макрофаги, а също и лимфоидни клетки и по-малко плазматични.[21] При висцералната форма огнището на инфекция е в органите на ретикуло-ендотелната система.
Поради интоксикацията при висцералната форма настъпват тежки обменни нарушения в организма. Образуват се автоантитела. Анемията възниква в резултат от автоимунна хемолиза, увеличението на далака, кръвоизливи и потискане на дейността на костния мозък. При кожната форма в мястото на ухапването се развива т.нар. лайшманиом, който е специфично грануломатозно възпаление. След около 3 до 6 месеца настъпват некротични изменения и се формира язва[22].
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.