Лад
From Wikipedia, the free encyclopedia
Лад е система от група музикални тонове, поставени в определено съотношение, в резултат на което някои са придобили вид на устойчиви, а други на неустойчиви. Устойчиви тонове са тези, които имат завършен вид. Те притеглят към себе си неустойчивите. Основен, най-устойчив тон е тоника на лада и определя неговата тоналност. Следват тоновете отстоящи на интервалите квинта и терца от тониката. Тези три устойчиви тонове на лада (тоника, терца и квинта) образуват мажорно или минорно тризвучие. Лад, чиито тонове образуват мажорно тризвучие, се нарича мажорен лад, а такъв, чиито тонове образуват минорно тризвучие, се нарича минорен лад. В европейската музика са разпространени два главно 7-степенни лада: Натурален мажор (Йонийски лад) и Натурален минор (Еолийски лад). В различните национални традиции са известни и други системи лад, както и 5-степенен лад (пентатоника).