Сръбски владетели

Ранни сръбски владетели (князе)

Основна статия: Бела Сърбия

Звонемир, баща на Дърван
Дърван (Дерван) от Бела Сърбия или Бойка (Бойки)
неизвестен по име сръбски архонт (626 – 630/648) /син на Дърван/, който довежда сърбите на Балканите при император Ираклий
Свевлад (630/648 – 660)
Селимир (660 – 680)
Владин (680 – 700)
Ратимир (700 – 730)
Вишеслав (730 – 780)
Радослав (780 – 800/822)
Просигой (800/822 – 825/836)

Властимир (825/836 – 852)
Мутимир (852/860 – 890), при чието управление около 870 г. става официалното покръстване на сърбите
Първослав (891 – 892)
Петър Гойникович (892 – 917) /първи велик жупан, насетне сръбските владетели се титуловат „велик жупан“/
Павел Бранович (917 – 920/921)
Захарий Първославлиевич (920/921 – 923/924), след който рашките земи са под пряка българска власт (924 – 928/931)
Чеслав Клонимирович (923/924 – 950/960)
Тихомир Тихомирович (950/960 – 980)
Лютомир Тихомирович (980 – 999/1003)
Лютомирович /син на Лютомир Тихомирович с неизвестно име/ (1003 – 1030) – Рашка е под българска власт до 1018 година
Лютовит (1030 – 1034/1035), след което Рашка е под Зетската власт на Войславлевичи – виж Войславлевичи

С падането на Източна България и столицата Преслав под византийска власт (971), сръбското рашко жупанство също попада под византийска васална зависимост. Дуклянската хроника съобщава, че след смъртта на цар Петър, византийците покоряват едновременно България и Рашка. Рашкият жупан бяга при дуклянския (зетски) владетел Предимир, заедно със синовете си Плен, Радиград и дъщеря си Прехвала, която става съпруга на Предимир. След смъртта на император Йоан Цимисхий (976), Предимир помага на тъста си да си върне Рашка. Предполага се, че това става след като Самуил възстановява българската държавност в западните български земи (997).