Контекст
From Wikipedia, the free encyclopedia
Контекст (на латински: contextus – сплитане, съединение, свръзка) в езикознанието е завършена част от изречение или откъс от речта, определящи смисъла на отделна дума или словосъчетание.
Контекст (на латински: contextus – сплитане, съединение, свръзка) в езикознанието е завършена част от изречение или откъс от речта, определящи смисъла на отделна дума или словосъчетание.