Коляда
From Wikipedia, the free encyclopedia
Коляда (Коледа), в славянската митология е митологично същество, въплъщаващо новогодишния цикъл[1] и олицетворяващо слънцето младенец[2], зимното слънце. Коляда се свързва със слънчевия кръговрат, минаващ през четири сезонни цикъла и от едно същностно състояние в друго. Четирите персонификации на слънцето според древнославянската религия са:
- Коляда – малкото, слабо зимно слънце, родено и обновено на сутринта след зимното слънцестоене.
- Ярило – укрепналото слънце, превърнало се в юноша на сутринта след пролетното равноденствие.
- Къпало (Купала) – могъщото слънце, появило се на сутринта след лятното слънцестоене.
- Световит – остаряващото и слабеещо, но помъдряло слънце, появило се на сутринта след есенното равноденствие.[3]
Тази статия е за славянското митологично същество. За християнския празник вижте Коледа.
В различните славянски народи в негова чест на Коледа се извършват обреди с игри и песни (коледуване). В повечето коледни песни Коляда се споменава като същество от женски пол. При поляците понякога се изобразява като сноп, донесен в дома на Рождество. При хърватите се символизира от кукла, наречена колед.[4] Споменава се в коледните песни, изпълнявани от обикалящите домовете коледари, които съдържат магически заклинания – за благополучие на дома и семейството. Понякога обредните подаръци за коледарите в Русия, обикновено краваи, се наричат също „коляда“. В по-стари времена на Коледа се е извършвало жертвоприношение на коне, кози, крави, мечки и други животни, въплъщаващи плодородието.[1]