квартал в София From Wikipedia, the free encyclopedia
„Княжево“ е квартал на българската столица София. Намира се в югозападната част на града, между булевардите „Цар Борис III“, „Никола Петков“ и квартал „Горна баня“. През него преминава бул. „Цар Борис III“, който е изходна артерия към Перник, а на изток от него къщите от квартала се изкачват по склоновете на Витоша. Западната част на Княжево лежи на склона на Люлин планина, където Владайската река разделя Витоша от Люлин.
| Княжево | |
| — квартал на София — | |
 Паметникът на загиналите войници в двора на църквата „Свети Илия“ | |
  Княжево  Княжево | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област София |
| Община | Столична община |
| Район | Витоша |
| Княжево в Общомедия | |
| Княжево | |
| — квартал — | |
Паметникът на загиналите войници в двора на църквата „Свети Илия“ | |
Княжево Княжево | |
| Страна | България |
|---|---|
| Област | Област София |
| Община | Столична община |
| Част от | София |
| Княжево в Общомедия | |
Клисура е автентичното старо име на селото, както то е посочено в Боянския поменик, запазен в препис, датиран между 1562 г. и 1612 г., такова е името и на реката, която днес знаем като Владайска река или Княжевска. Евлия Челеби в пътеписа си в 17 век споменава селището като Бали ефенди, както го наричат турците, пренасяйки върху селото името на погребания тук юрушки дервиш, роден в Струмица и живял в София, за когото се смята, че е починал през 1551 година в Константинопол.[1] Зад днешната църква „Свети Илия“ се намира Бали ефенди тюрбе, което според преданието е построено от султан Селим II.[1] По стените на тази паянтова малка сграда са окачени в рамки молитви, написани на турски и арабски език.
През турско време в Княжево по посочените причини е известно като Бали ефенди и има 3 махали:
От Бали ефенди е преименувано на Княжево през 1881 г. в чест на Александър Батенберг.[1] Княжево се числяло към Бояна до 1914 г. Като самостоятелна община се отделило и съществувало до 1938 г., но административно принадлежало към столицата. През 1948 г. общината се закрива и Княжево влиза в VI районен народен съвет. През 1958 г. в Княжево влизат кварталите „Петко Напетов“, Лозище-Кореняци, Грамада, Борова гора, Радин дол и „10-и километър“. Княжево става квартал на София на 26 април 1958 г.
През 1881 г. французинът Хипокрит Бержие построява първата фабрика за спирт в страната. През 1882 г. Лазар Трифкович, по-късно през 1883 г. братята Богдан и Георги Прошек построяват първите пивоварни фабрики.
С Височайши указ № 509 от 9 юли 1883 г. в Княжево е открито първото държавно занаятчийско училище. То е създадено през 1867 г. от Мидхат паша и известно като исляххането.
Княжево е първото селище след София, което се сдобива с поща. Тя се открива през 1886 г.
През 1891 г. чешкият инженер Йосиф Хорвет построява първата в България книжна-мукавена фабрика. Годишното производство по онова време достигало 1 341 000 kg хартия. Със заповед на окръжния управител № 204 от 12 октомври 1893 г. в Княжево е открита първата Държавна мина за добив на живак.
Княжево е една от оправните точки при първото организирано, от Алеко Константинов, изкачване на Черни връх 27 август 1895 г. На 2 август 1899 г. в Княжево (на днешен адрес бул. „Цар Борис ІІІ“ № 284) е учредено първото туристическо дружество „Алеко Константинов“. Негови учредители са проф. д-р Червениванов и д-р Точков.
На 14 януари 1901 г. е пуснат в експлоатация първият трамвай София – Княжево – София.[2]
Княжевско военно училище се е наричала Школата за запасни офицери „Христо Ботев“ със седалище в Княжево и е като резултат от обединяването през 1908 г. на Школа за запасни подпоручици в пехотата (открита на 7 февруари 1901 г.) и Школа за запасни подпоручици в артилерията (1903).
Писателят Йордан Йовков завършва (1902 – 1904) школата за запасни офицери в Княжево, като по време на обучението си публикува първата си творба – стихотворението „Под тежкия кръст“ (вестник „Съзнание“, бр. 9, 26 октомври 1902 г.)
В квартала са се заселили голям брой българи от Македония и Беломорска Тракия.
Княжево е първото електрифицирано селище в България. Това се случва през 1917 г.
До Първата световна война Княжево се слави със своето местоположение в полите на Витоша и с целебните си минерални бани. По онова време служи само като място за разходки на софиянци и като лечебно място. След войната обаче София нараства и Княжево се развива и като индустриален център, с множество и разнообразни промишлени предприятия.[3]
През 1938 г. Княжево заедно с други села става част от Столична община. По това време населението на Княжево е 5000 души. Бюджетът на Княжевската отделна община за 1938 г. е възлизал на 4 милиона лева, като 1/4 от приходите на общината се внасят от фабричните предприятия.[3]
В местността „Черният кос“ в Княжево през 30-те години на 20 век е изградена първата ски-шанца в България, но вече не функционира.[4]
През 1962 г. от Княжево до Копитото е построен първият кабинков лифт в България, изграден от австрийската фирма „Братя Гирак“. Дължината му е 1920 м. с разлика във височините 600 м. Долната станция е на 760 м н.в., а горната – на 1340 м н.в. Разполагал е с 53 кабини с 4 места и е превозвал със скорост 3 m/s по 600 души на час в една посока. Времето за пътуване било 20 минути и тъй като лифтът има връзка с последната спирка на трамвая, предоставя най-краткия път към Витоша. Спрян от експлоатация след няколко инцидента през 90-те години, той е запуснат и оборудването разграбено.[5][6]
На територията на Княжево на пресечката между ул. „Меча поляна“ и „Проф. Державин“ се намира най-старото дърво на територията на столицата в планината Витоша, известно като Горуна (зимен дъб). Обиколката на дънера му е над 3 метра, възрастта му е над 500 години.
В Княжево се намира и държавният парк Княжевска гора. Сравнява се от Константин Иречек с парковете на Версайския дворец и дворците на Потсдам.[7]
Празник на Княжево и храмов празник на църквата „Св. Илия“ е Илинден. Провежда се събор на пл. Сред село.
Минералните извори в квартала са 7, като на 2 от тях водата се бутилира. Температурата на водата им е между 25 и 35 градуса. Водата е слабоминерализирана, хидрокарбонатно-натриева, силициева, със съдържание на радон. По състав е близка до минералната вода в град Банкя и също се препоръчва за лечение на хипертонична болест. Лечението трябва да се назначава от лекар.[8]
През Княжево преминава Владайска река.
Кварталът е застроен предимно с еднофамилни къщи, вили и малки кооперации. Разположението му в близост до планината и бързата връзка с центъра на града по бул. „Цар Борис ІІІ“ го нареждат сред предпочитаните места за живеене в столицата.
Най-старият мост в София – Александров мост, построен през 1878 г. със средства на руския император Александър ІІ, се намира непосредствено преди местността Черния кос.
В пределите на Княжево са разположени няколко училища, детска градина и други обществени учреждения:
Линии на масовия градски транспорт, обслужващи квартал Княжево:
Трите градски автобусни линии минават и обслужват само квартал Княжево. „Никола Петков“, докато крайградските линии 58 и 59 са за Владая и Мърчаево. Трамваите по маршрут 4 стигат само до бул. „Никола Петков“ в началото на квартала и въртят на трамвайното ухо там, линии 5 и 11 продължават към останалата по-голяма част на квартала, въртейки на трамвайно ухо „Княжево“, разположено в подножието на парк Витоша.
| Път | Наречен на | Местоположение |
|---|---|---|
| „Арбанаси“ | Арбанаси, село във Великотърновско | Карта |
| „Звездица“ | Звезда, астрономически обект | Карта |
| „Кавак“ | Топола (Populus), род растения | Карта |
| „Княжевска“ | Княжево, квартал на София | Карта |
| „Лъвчето“ | Лъвчето, връх на Витоша | Карта |
| „Люлински път“ | Люлин, планина в района | Карта |
| „Медвен“ | Медвен, село в Котленско | Карта |
| „Меча поляна“ | „Меча поляна“, местност на Витоша | Карта |
| „Полк. Стойно Бачийски“ | Стойно Бачийски (1897 – 1949), офицер | Карта |
| „Преслав“ | Велики Преслав, град в Североизточна България | Карта |
| „Проф. Николай Державин“ | Николай Державин (1877 – 1953), руски филолог | Карта |
| „Райска градина“ | „Райска градина“, местен обект | Карта |
| „Цар Борис III“ | Борис III (1893 – 1943), цар на българите | Карта |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
